ИЗСЛЕДВАНЕ  НА  УРИНА

Общо изследване на урина – Биохимично изследване на урина

Урината се образува от отделителната система. С нея се излъчват крайните, ненужни продукти на организма, които определят нейния сложен химичен състав.

Биохимичното изследване на урината включва изслeдване на: pH, наличие на протеини, глюкоза, кетони (кетотела), билирубин, уробилиноген, нитрити, левкоцити, кръв.

Изследването на урина се допълва още от определяне на специфично тегло и микроскопско изследване на седимент (утайка).

Тези показатели отразяват функциите на отделителната система, черния дроб и състоянието на метаболизма. Промени в урината се наблюдават при редица патологични състояния и са от важно значение за диагностицирането на различни заболявания.

Какво определя изследването?

• Специфично тегло на урината – показател, информативен за способността на бъбрека да концентрира урината;
• рН – показател, които отразява способността на бъбреците да поддържат киселинно – алкалното състояние на организма;
• Левкоцити – отчита наличието на левкоцити в урината;
• Белтък – отчита наличието на белтък в урината;
• В урината може да се определи в уринaта, събирана за 24 h.;
• Глюкоза – отчита наличието на глюкоза в урината;
• Кетони (кетотела) – отчита наличието на кетони в урината;
• Билирубин – отчита наличието на билирубин в урината;
• Уробилиноген – отчита наличието на уробилиноген в урината. Уробилиногенът се получава от билирубин в червата;
• Нитрити – отчита наличието на нитрити в урината;
• Кръв – отчита наличието на кръв в урината.

Кога да направя това изследване?

Урина се изследва рутинно при профилактични прегледи, при бременни преди оперативни интервенции.

Биохимично изследване на урина се назначава при оплаквания като болки в поясната област, бъбречни кризи, болки в корема, болки и парене при уриниране, кръв в урината и други уринарни смущения.

Изследването на урина е информативно при някои остри заболявания като хепатити, хеморагична треска с бъбречен синдром и състояния, довели до тежка дехидратация. При хронични заболявания, които нарушават бъбречната функция като гломерулонефрити, пиелонефрити, диабет, подагра, лупус и др. урина се изследва за проследяване и оценка на степента на бъбречна увреда.

Подготовка преди изследване

Тоалет на външните пикочо-полови органи.

Проба

Препоръчва се изследване на порция от първа сутрешна урина, след тоалет. Сутрешната урина е по-концентрирана и не се влияе от физическа активност и диета.

Метод

Използват се тест ленти – т.нар. dipstick — ленти, обработени със специфични химични вещества, които се потапят в проба от урината и по промяната в цвета им се отчитат дали биохимичните показатели са в норма или не.

Референтни стойности

Параметър                      Референтни стойности

Специфично тегло           1.015 – 1.022

рН                                         4.8 – 7.4

Левкоцити                          отрицателен

Нитрити                               отрицателен

Белтък                                 отрицателен

Глюкоза                              отрицателен

Кетотела                            отрицателен

Уробилиноген                   отрицателен

Билирубин                         отрицателен

Кръв                                     отрицателен

Интерпретация на резултатите

Специфично тегло на урината:

При прекомерна загуба на вода (напр. продължително повръщане, тежка диария, висока температура, обилни изпотявания, бъбречни заболявания и др.), специфичното тегло на урината е високо. При повишен прием на вода, специфичното тегло на урината е ниско (напр. безвкусен диабет, гломерулонефрит, хроничен пиелонефрит). Склеротично променените бъбреци отделят урина със специфично тегло като това на кръвната плазма.

рН:

Алкалната урина (pH>8) се установява при продължително повръщане, вегетарианска диета, при уроинфекции с причинители, които алкализират урината – Proteus, Pseudomonas, при нарушение на киселинно – алкалното състояние на организма.

Киселинната урина (pH<5) се наблюдава при диета, богата на месо, диабетна кетоацидоза, бъбречна недостатъчност, нарушение на киселинно – алкалното състояние на организма, някои уроинфекции, прием на определени лекарства.

Левкоцити:

Наличието на левкоцити в урината се наблюдава при инфекции на отделителната система.

Белтък:

Белтък в урината (протеинурия) обикновено се открива при бъбречни заболявания – гломерулонефрити и други. Специфичен белтък на Bence-Johnson е показателен за миеломна болест (мултиплен миелом).

Количеството белтък в урината се определя в уринaта отделена и събрана за 24 часа.

Уробилиноген:

Повишеният уробилиноген в урината се открива при хемолитични анемии, при чернодробна недостатъчност. Ако при пациент с жълтеница не се открива уробилиноген в урината, се касае за нарушен отток на жлъчен сок.

Глюкоза:

Глюкоза в урината се открива при диабет. При някои дефекти на бъбречните тубули в урината може да се установи глюкоза, при нормална кръвна захар.

Кетони (кетотела):

Характерно при нарушаване на метаболизма на въглехидратите – при диабет, при диета, бедна на въглехидрати, при продължително повръщане и диария, при гладуване, при тежко изтощение на организма.

Билирубин:

Билирубин в урината се открива при жълтеница. Важен показател в диагностиката на състоянията, протичащи с жълтеница.

Нитрити:

Урина, положителна за нитрити, се открива при бактерии в урината. Урина, положителна за нитрити и левкоцити, е удачно да се изследва и микробиологично.

Кръв:

Открива се при много заболявания на бъбреците и урогениталния тракт като бъречно – каменна болест, гломерулонефрит, тумори на бъбреците, уретера или пикочния мехур, цистит, пиелонефрит, аденом на простатата и др. По-рядко кръв в урината се открива при лечение с лекарства, повлияващи кръвосъсирването.

Изисквания  за изследвания в 24 часова урина от диуреза:

24 часова урина се събира в добре измит съд. Съдът се съхранява на (2-8оС) до приключване на събирането. В деня, когато стартира събирането на диурезата, първата сутрешна урина се изхвърля. Всяка следваща порция се събира в същия съд до следващата сутрин в същия час. Събраната урина се размесва добре и се измерва точното количество в милилитри.

Около 10-15 ml се доставят в лабораторията, като задължително се записва общото количество урина в милилитри.

Микроалбуминурия

През последното десетилетие все по-голямо внимание се отдава на т.нар. микроалбуминурия лекостепенно, недоловимо с обичайните методи на изследване, повишаване на количеството на албумина в урината.

Количеството на албумина в урината у здрав човек не надвишава 30 mg/l. При декомпенсиран (най-често ювенилен диабет) постепенно нараства до 150-200 mg/l, когато вече се „долавя“ с тест ивицa. Недоловимото с тест ивица лекостепенно нарастване не съвсем правилно се означава като микроалбуминурия. Важното основание за изследването на микроалбуминурията е, че според редицa проучвания увреждането на базалната мембрана през етапа на микроалбуминурия е обратимо. Системно лечение на диабета може да предотврати настъпването на диабетна нефропатия. Съществуват наблюдения, че микроалбуминурия има и при начално бъбречно увреждане при хипертония, като също така адекватното лечение е в състояние дa предотврати или поне сериозно да забави развитието на хипертонична нефропатия.

.