02/81 55 340

Разгледайте изследванията предлагани от Лаборатията в раздел Хемостаза

ХЕМОСТАЗА

ИЗСЛЕДВАНИЯ ЦЕНА
Време на кървене 3.00 лв.
Време на съсирване 3.00 лв.
Протромбиново време/INR 5.00 лв.
APTT 5.00 лв.
Фибриноген 5.00 лв.
D-димер 25.00 лв.
Протеин C 40.00 лв.
Свободен Протеин S 40.00 лв.
Антитромбин III 37.00 лв.
Предразположение към тромбоза – разширен пакет 180.00 лв.

 

Информация за пациенти

Изисквания за вземане на кръв за изследване на  коагулация:

Взема се венозна кръв с антикоагулант (натриев цитрат), от която се отделя плазма.  Сутрин до 10:00 ч. на гладно. Да се изисква информация за провеждана антикоагулантна терапия. При пациенти на антикоагулантна терапия, кръв трябва да се взема при едни и същи условия. Взима се венозна кръв. Епруветка с Na цитрат 1:10 разреждане. Епруветката с Na цитрат се съхранява и транспортира (при 18-25 °C) до 4 часа. Отделена плазма (до 2 часа след венепункция) се съхранява и транспортира (при 2-8°C) до 24 часа.

Време на кървене

Представлява пресяващ метод за оценка на ранните фази от хемостазния процес (процеса на кръвосъсирване) – участието на съдовите фактори и тромбоцитите. Това е единствения in vivo тест за оценка на адхезията и агрегацията на тромбоцитите.

Индикации за изследване са:

  • Вродени и придобити заболявания свързани с броя и функциите на тромбоцитите (тромбоцитопении, тромбастении и други);
  • Заболявания на капилярите – васкулити и др.;
  • Хеморагични диатези;
  • Предоперативно;
  • Определя се времето, за което ще спре изтичането на кръв, след предварително стандартно убождане на пръста на пациента.

Удължено време на кървене може да има при:

  • Намален брой на тромбоцитите;
  • Нарушени тромбоцитни функции (дефект в тромбоцитните рецептори и/или гранули);
  • Васкулит (скорбут);
  • Болест на von Willebrand;
  • Хипо – или афибриногенемия;
  • Прием на някои лекарствени средства и други.

Протромбиновото време (PT) е eдин от показателите за състоянието на системата на кръвосъсирване. Представлява времето, за което се съсирва плазмата на пациент, след прибавяне на съответни реактиви. Измерва се в секунди, но резултатът може да се изразява по няколко начина – секунди (sec.), процент (%), INR и др. PT се отнася към пресяващите коагулационни тестове, които позволяват да се прецени нарушена ли е съсирваемостта на кръвта и в каква посока (хипо – или хиперсъсирваемост).

Показания за изследване на РТ са:

  • Лечение с индиректни антикоагуланти (Синтром и др.);
  • Склонност към кървене;
  • Тромбоемболични заболявания;
  • ДИК – синдром;
  • Нарушена чернодробна функция;
  • Преди инвазивни медицински манипулации или операции;
  • Вроден дефицит на фактори на кръвосъсирването – хемофилия и др.;

 

Отклонение от нормалните (референтни) стойности:

Клинично значение имат нарушения в посока към удължаване времето на съсирване (PT над 15sec.). Резултат извън референтните стойности при пациенти, които не приемат лекарства, повлияващи РТ, насочва към дефицит на конкретни фактори, участващи в процеса на кръвосъсирване (фактор VII, X, V, протромбин и фибриноген). РТ-тестът е особено подходящ за мониториране на орална антикоагулантна терапия с кумаринови препарати, т.к. е чувствителен на промяна в концентрацията на витамин К зависимите фактори на кръвосъсирването.

 

Най-точният начин на изразяване на протромбиновото време е INR (International normalized ratio или международно нормализирано отношение). Според INR стойността лекарите определят дозата на лекарствата и интервала до следващото контролно изследване.

Изследването на INR има голямо значение единствено при контрола на лечение с орални антикоагуланти, известни като кумаринови препарати или антагонисти на витамин К, какъвто например е Синтрома. При терапия с антиагреганти (Ацетизал=Аспирин, Клопидогрел и др.) или при употребата на хепарини INR не е приложим показател и не отразява ефекта на тези лекарства.

Колко често трябва да се изследва протромбиново време?

В началната фаза на лечението изследването е ежедневно или най-малко 4-5 пъти седмично. Това продължава докато се достигне стабилност в стойностите на INR при постоянна доза от лекарството. Голям брой фактори – диетични, генетични, лекарствени средства, алкохол, могат да усилят или намалят ефекта на кумарините. Затова честотата на изследване е индивидуална. Обикновено INR трябва да се проследява през интервали не по-големи от 1 месец.

 

APTT се отнася към групата на хемостазните клиничнолабораторни показатели. Известно е още като Кефалин-каолиново време. Представлява скринингов (пресяващ) тест за оценка на активността на факторите от т.нар. вътрешна система на кръвосъсирването (ф.XII, XI, IX, VIII, X, V, II и I).

Определянето му има значение при пациенти с проблемно кръвосъсирване – кървене, тромбози, контрол на лечението с нефракционеран хепарин, перорални антикоагуланти и др. Изследва се при съмнение за хемофилия и болест на von Willebrand.

Причина за удължаване на кефалин-каолиновото време могат да бъдат:

  • Тромбоемболични заболявания;
  • Хеморагични диатези;
  • Вроден или придобит дефицит на коагулационни фактори;
  • Чернодробни заболявания;
  • ДИК синдром;
  • Присъствие на инхибитори на кръвосъсирването (напр. лупусни антикоагуланти, антитела срещу ф.VIII ) и др.;
  • Хепарин, хирудин, аргатробан и др.

АРТТ може да бъде скъсено при увеличена активност на ф.VIII .

 

Фибриногенът е фактор (фактор I) в процеса на кръвосъсирване. Произвежда се в черния дроб и представлява около 5% от всички белтъци в плазмата.

Определянето на фибириноген има значение при пациенти с проблемно кръвосъсирване – кървене, тромбози и патологични резултати от други коагулационни тестове. Фибриногенът е показател за възпаление (увеличава се в острата фаза на възпалението), както и самостоятелен рисков фактор.

Причини за отклонения от референтните стойности могат да бъдат количествени и/или качествени (функционални) промени в молекулата на фибриногена.

Количествените промени могат да бъдат провокирани от:

  • Вродени състояния, при които фибриногенът е в ниска концентрация или липсва (хипофибриногенемия, афибриногенемия);
  • Придобити състояния с недостиг на фибириноген – напр. чернодробни заболявания;
  • ДИК синдром;
  • Тромболитична терапия;
  • Фибринолиза.

Качествени промени(дисфибриногенемии), при които се образува неактивен фибриноген:

  • Вродени дисфибриногенемии;
  • Придобити дисфибриногенемии – напр. при чернодробни заболявания, възпалителни реакции.

Фибриногенът е острофазов белтък и се повишава в отговор на възпаление в тъканите (хиперфибриногенемия):

  • Oстри възпалителни и инфекциозни заболявания;
  • Сърдечен инфаркт;
  • Мозъчен инсулт;
  • Злокачествени заболявания;
  • Флебити;
  • Захарен диабет;
  • Тютюнопушене и др.

Биологични причини за промяна в концентрацията на фибриноген:

  • Възраст
  • Менопауза
  • Затлъстяване
  • Бременност

Фибриногенът е самостоятелен кардио – васкуларен рисков фактор. Установена е връзка между повишената му концентраця в плазмата и тежестта на периферните, мозъчни и сърдечни нарушения на кръвообращението.

D- Dimer – Образуваният в процеса на кръвосъсирване фибрин подлежи на разграждане което се осъществява от фибринолитичната система на плазмата. Основен ензим в тази система е плазминът. Плазминът разгражда както неразтворим, така и разтворим фибрин и фибриноген. В резултат се образуват различни продукти, които се обозначават с общото понятие ФДП (FDP – fibrin/fibrinogen degradation products). D-димерът (DD – димери между 2 D-фрагмента) е един от крайните продукти на фибринолизата, получен от разграждането на неразтворим фибрин, стабилизиран от фактор ХІІІа. Той е най-малкия фибрин-деградационен продукт с кръстосани връзки. FDP се образуват при фибриногенолизата и при фибринолизата, а само DD – при фибринолизата. По тази причина D-димерът е много чувствителен маркер за активиране на коагулацията.

Защо и кога се изследва D- Dimer  :

В човешкия организъм е налице една постоянна минимална активност на про/антикоагулантната система, по тази причина при здрави лица има налични ниски нива на D-димер в плазмата (референтни стойности: 0.50 μg фибриноген еквивалент/mL (μg FEU/mL).

Повишени стойности на D-димер се наблюдават при непатологични състояния – тютюнопушене, напреднала възраст, бременност, постоперативно, както и при редица патологични състояния без да ориентират за наличието на конкретно заболяване:

  • Тежко протичащи случаи на коронавирус;
  • Клинични или субклинични случаи на ДИК синдром (дисеминирана интравазална коагулопатия) – за потвърждаване/отхвърляне на предварителна диагноза ДИК синдром, определяне на потенциалния риск при пациенти с наличен ДИК синдром, проследяване ефекта на започната терапия;
  • Венозен тромбоемболизъм (ВТЕ): дълбока венозна тромбоза (ДВТ) и/или белодробна емболия (БТЕ). D-димерът е задължителен елемент от съвременния диагностичен алгоритъм при БТЕ. Негативният D -димер почти в 100% отхвърля белодробна емболия. Положителният резултат няма особено значение.Стойностите на D -димер могат да служат за прогнозиране хода на емболията, тежестта, риска от рецидиви, продължителността на антикоагулантната терапия.
  • Прееклампсия, еклампсия, вътрематочна смърт на плода;
  • Чернодробни заболявания;
  • Бъбречни заболявания, включително бъбречна недостатъчност;
  • При пациенти на хемодиализа;
  • Отхвърляне на трансплантиран орган;
  • Малигнени заболявания (туморната тъкан е покрита с фибринова мрежа);
  • Сърдечни заболявания (предсърдно мъждене, остри коронарни синдроми);
  • Възпалителни процеси от различно естество;
  • Други състояния, свързани с активация на про/антикоагулантните процеси, като например скорошна хирургия, активно или скорошно кървене, хематоми, масивни изгаряния, травми;
  • При ухапване от отровна змия.

Подгответе своето дете за ясла и детска градина още сега с нашите специални пакети!