ПОЛОВИ  ХОРМОНИ И ХОРМОНИ НА НАДБЪБРЕЧНАТА  ЖЕЛЕЗА

LH Лутеинизиращ Хормон – LH заедно с FSH (Фоликуло стимулиращ хормон) принадлежат към групата на гонадотропните хормони. LH и FSH регулират и стимулират развитието и функциите на половите жлези (яйчниците при жените и тестисите при мъжете). При жените гонадотропните хормони с участието на хиталамуса, хипофизата и яйчниците регулират менструалния цикъл.

LH и FSH се освобождават от предния дял на хипофизата и с кръвния ток достигат до яйчниците. Там гонадотропните хормони стимулират растежа и узряването на яйчниковия фоликул и съответно биосинтезата на естрогени и прогестерон. Най-висока концетрация LH достига по средата на месечния цикъл като предизвиква овулацията и образуването на жълтото тяло което секретира прогестерон. В лайдиговите клетки на тестисите LH стимулира продукцията на тестостерон.

LH и FSH се освобождават пулсиращо от гонадотропните клетки на предния дял на хипофизата. Нивата на LH и FSH, циркулиращи в кръвообращението се контролират от стероидните хормони на половите жлези по механизма на отрицателната обратна връзка с хипоталамуса. В яйчниците FSH заедно с LH стимулират растежа и зреенето на фоликула и оттук биосинтезата на естрогени във фоликулите. Нивата на FSH достигат пик в средата на цикъла, въпреки че имат по–ниски стойности в сравнение с нивата на LH в същия период. Поради промяна на яйчниковата функция и намалената естрогенна секреция високи концентрации на FSH се установяват по време на менопаузата. В тестисите FSH стимулира Sertoli-евите клетки, респ. сперматогенезата и продукцията на андроген, свързващия белтък. Нивата на LH и FSH при мъжете са ниски и в сравнително постоянни количества, концентрациите им рязко нарастват, ако функцията на тестисите бъде преустановена, напр. след орхиектомия.

Определянето на концентрацията на FSH се препоръчва за изясняване на дисфункция, свързана с оста хипоталамус–хипофиза–полови жлези (яйчник/тестис). Определянето на концентрацията на FSH съвместно с определянето на концентрацията на LH е препоръчително да бъде извършено при следните индикации:

• конгенитални болести, съпроводени с хормонални нарушения; поликистозни яйчници;
• аменорея;
• менопауза;
• при мъже с азоспермия.

Определянето на LH се използва за изясняване на функционални нарушения свързани със системата хипоталамус-хипофиза–половите жлези (яйчници/тестиси). Често се използва за определяне на овулацията – настъпва от 24 до 36 часа след повишаването на количеството на Лутеинизиращия хормон. Това е средно 14 дни преди края на цикъла и продължава 1-2 дни, след което нивото на хормона спада. Намира приложение при диагностиката на заболявания протичащи с хормонални разстройства – овариална недостатъчност, преждевременен климактериум при жените, хипогонадизъм при мъжете. Определянето на LH заедно с FSH се използва при следните индикации: вродени генетични заболявания (синдром на Търнър), поликистозни яйчници, за изясняване причините за аменореа, менопаузен синдром и съмнения за инсуфициенция на лайдиговите клетки.

Нормалните стойности при жените във фертилна възраст варират според фазата от месечния менструален цикъл .

Estradiol(Естрадиол) – към групата на естрогенните хормони се причисляват: естрон (Е1), естрадиол (Е2), естриол (Е3), естетрол (Е4).

Естрогените са отговорни за развитието на вторичните полови белези у жените. Заедно с гестагените те участват в регулацията на репродуктивните процеси при жените. Биологично нaй-активната форма на естрогените е 17 бета-естрадиол.

Естрогените се синтезират първично в яйчниците (фоликули, корпус лутеум), но малки количества се синтезират и в тестисите, и надбъбречната кора. По време на бремеността се образуват в най-големи количества от плацентата. Около 98% от естрадиола в серума е свързан с транспортни протеини – SHBG.

Изследва се Естрадиола в серум или плазма предварително освободен от транспортните белтъци ( SHBG )

Изследването на Естрадиол е от полза при заболявания на оста хипоталамус-хипофизата-полови жлези; естроген-продуциращи овариални тестикуларни тумори; нарушен фертилитет; гинекомастия; хиперплазия на надбъбречната жлеза; In vitro оплождане и др.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности:

Поради широките физиологични вариации оценката на стойностите на Естрадиола задължително се тълкува в контекста на пол, менструален цикъл, клиничното състояние, прилаганата терапия и др.

Progesterone(Прогестерон) – Прогестерона е стероиден хормон. Образува се от кората на надбъбрека, у жената допълнително от клетките на жълтото тяло (корпус лутеум) и по време на бременност от плацентата, а у мъжа от тестисите. Прогестероновата концентрация в серума корелира с развитието и регресията на корпус лутеум. Нивата му са ниски през фоликулната фаза, покачване на нивата се наблюдава 1 ден преди овулацията, следва повишение на синтеза през лутеалната фаза. През втората половина на менструалния цикъл прегнандиола като основен продукт от разграждането на Прогестерона се излъчва с урината. По време на бременност Прогестерона инхибира контракциите на миометриума и заедно с естрогените стимулира развитието на млечната жлеза.

ндикации за изследване на Прогестерон: диагностиката на фертилни нарушения, детекция на овулацията, оценка на лутеалната фаза и т.н. Обикновено кръв за изследване се взема на 22 ден от менструалния цикъл.

Testosteron(Тестостерон) – Тестостерона е стероиден хормон. При мъже се синтезира в Лайдиговите клетки на тестисите и относително малко от кората на надбъбрека. По-голямата част от тестостерона се свързва с транспортни протеини SHBG. Под действие на тестостерона след пренаталното диференциране на пола съзряват тестисите, простатата и семенните мехурчета. Развива се и се поддържа мъжки тип окосмяване. През пубертета се получава тласък на растежа, изграждат се и се отделят зрели и

сперматозоиди. Освен това Тестостеронът има общоанаболни действия, повишава синтеза на протеини. При мъжете нивата на тестостерона нормално спадат с възрастта намалявайки при хора на 75 години приблизително до 65% от тези на младите хора. Това спадане е отчасти отговорно за физиологичните промени наблюдавани при възрастни мъже. Ниските нива на Тестостерона се свързват с намалено либидо, еректилна дисфункция, загуба на мускулен тонус, увеличени масти в кръвта, ниска костна плътност, атеросклероза. Ниските нива на Тестостерона са рисков фактор за исхемична болест на сърцето при мъжете.

При жени циркулиращите количества тестостерон се синтезират наполовина от яйчниците и от кората на надбъбрека. Във физиологични граници адрогените имат специфични ефекти при жените. Ниските нива на тестостерона се свързват с намаляване на либидото, а високите – с увеличено окосмяване на тялото (хирзутизъм) или съчетанието му с други белези на мъжки тип структура като загрубяване на гласа, уголемяване на клитора, атрофия на млечните жлези и т.н. (вирилизъм).

Индикации за изследване:

• При жени: подозрение за Андрогенен синдром; Поликистозни яйчници; Тумор на яйчника; Тумор на надбъбречната жлеза; Надбъбречна хиперплазия;
• При мъже: подозрение за Хипогонадизъм; Хромозомна аберация (синдром на Klinefelter); Чернодробна цироза; Терапия с естрогени;

Prolactin (Пролактин) – Пролактинът е хормон секретиран от клетки в предния дял на хипофизата. У жената под влияние на Пролактина се развива и нараства млечната жлеза. Настъпва лактация (образуване на мляко). За да се проявят тези действия е необходимо присъствие и на други хормони: Естрогени, Прогестерон, някои надбъбречни хормони,  инсулин. Физиологичната роля на пролактина у мъжа не е ясна. Секрецията на пролактина у човека е неравномерна, през деня тя е ниска и нараства по време на съня. Менструалният цикъл оказва слабо влияние върху нивото на Пролактина. По време на бременност нивото му нараства, а през лактационния период подчертано флуктуира в зависимост от ритъма на кърмене. Много физиологични стимули могат да причинят повишаване нивото на пролактина в кръвта: дразненето чрез сукане в периода на кърмене, масажирането на млечната жлеза извън процеса на лактация, полово сношение, стрес, тежка физическа работа и т.н.

Индикации за определяне на пролактина:

Инфертилитет, аменорея (липса на менструален цикъл), нарушения на менструалния цикъл и галакторея (отделяне на секрет с вид на мляко от гърдите) са най-важните индикации за определяне на Пролактина при жени. При мъже такива са нарушения в либидото, хипогонадизъм с гинекомастия (увеличение на млечните жлези) и галакторея. Хиперпролактинемия (увеличени нива на пролактина в кръвта) се установяват много по-често при жени отколкото при мъже. В голяма част от случаите причината за хиперпролактинемията е тумор на хипофизата (пролактином) секретиращ пролактин.

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация:

Взима се венозна кръв от която се отделя серум. За да бъде правилно отчетена стойността, материала трябва да бъде взет сутрин на гладно според деня от месечния цикъл или по схема предписана от лекар.

Вземане на кръв за изследване на пролактин е специфично и важно:

Взема се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. Сутрин на гладно, два часа след събуждане (до 10ч.), преди прием на медикаменти или кофеин, след 30 минутен покой. Или по схема дадена от лекуващия лекар. Да се избягват стресови състояния преди пробовземането. Изисква се информация за всички приемани медикаменти. Препоръчително е изследването да се извърши във фоликулня фаза 3 до 5-7-ми ден от началото на последната редовна менструация (ПРМ).

Общ ЧХГ (Total HCG) – Човешкият хорионгонадатропин (ЧХГ, HCG) е гликопротеин, който се състои от две субединици (α- и β-), образуващи интактния хормон.

ЧХГ се продуцира от плацентата по време на бременност. Биологичното действие на ЧХГ е свързано с поддържане на жълтото тяло по време на бременността. Той също така повлиява образуването на стероиди. Серумът на бременна жена съдържа главно интактен HCG. ЧХГ може да бъде регистриран с кръвен тест най-рано около 11 дни след зачеване. В общия случай ЧХГ се удвоява на всеки 48 -72 часа като нивата му достигнат най-високи стойности в 8 до 11 гестационна седмица и след това намаляват през останалата част от бременността, без да се нормализират.

Повишени стойности при бременни служат като индикатор за хориокарцинома, гроздовидна бременност. Понижени стойности са показател за спонтанен или предизвикан аборт, ектопична бременност, гестоза или вътрематочна смърт.

Измерването на HCG се прави при скрининг за синдром на Даун, заедно с панел от други тестове (AFP, неконюгиран естриол) и други параметри като: точна гестационна възраст, телесно тегло и възраст на майката.

Повишени концентрации на HCG при небременни жени и мъже се откриват и при други заболявания като: тумори на герминативните клетки, яйчници, пикочен мехур, панкреас, стомах, бял и черен дроб и др.

Инхибин В – през последните десетилетия се наблюдава тенденция за отсрочване на времето за първо раждане към една по-късна възраст. Днес средната възраст за раждане на първо дете е около и над 30  години. Отлагането на момента за създаване на потомство е свързан и с повишаване на репродуктивните неуспехи.

Хормонът Инхибин е гликопротеин. Той се синтезира от гранулозните клетки на яйчниковия фоликул. Секрецията му от големите или доминантни фоликули е 10 пъти по-висока от тази на фоликули с по-малки размери. При мъже в репродуктивна възраст Inhibin B се секретира предимно от сертолиевите клетки.

За разлика от АМХ стойностите Инхибин Б се повлияват от фазата на месечния цикъл. Това е така понеже този хормон участва в хипоталамо-хипофизната регулация, най-висок е във фоликулна фаза, след което намалява.

Индикации за изследване:

• Жени над 35г. с неизяснен стерилитет;
• Жени със слаб отговор на стимулирана индукция на овулацията, без значение от възрастта;
• Жени с повтарящи се аборти;
• При съмнения за поликистоза на яйчниците;
• Катo туморен маркер при гранулозо-клетъчни овариални тумори;
• Мъже с азооспермия.

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация:

Взема се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. За да бъде правилно отчетена стойността материала трябва да бъде взет сутрин на гладно без прием на медикаменти най-малко 12 часа преди изследването, между 3-5 ден на менструалния цикъл.

Инхибин Б се използва най-често при преценка на репродуктивната функция:

• Определянето на серумната концентрация на Инхибин Б дава възможност за нов подход при определяне на яйчниковия резерв;
• Инхибин Б контролира секрецията на ФСХ от хипофизата, определянето му е по-точен метод за оценяване на яйчниковата функция от ФСХ. Стойностите на ФСХ нарастват с наближаване и навлизане в менопауза, тези на Инхибин Б намаляват;
• Нивото на Инхибин Б може да се използва за определяне на жизнеспособността на сперматозоидите. При азоспермия стойностите на Инхибин Б рязко намаляват;
• При поликистоза на яйчниците често се установяват повишени стойности на Инхибин Б;

Концентрацията му е рязко повишена при гранулозо-клетъчни овариални карциноми. Нормализира се в състоянине на ремисия, след хирургично лечение.

Нивото на Инхибин Б може да се ползва и като маркер за прием на тестостерон като допинг. Установено е значимо понижаване у спортисти, приели тестостерон.

АМХ–Анти-Мюлеров хормон – С увеличаване на възрастта намалява фертилността на зрялата жена. Това се дължи на постепенното изчерпване на резерва от яйцеклетки в гонадите. При раждането си жената има запас от 1-2 милиона яйцеклетки. Между първата менструация и 35-ата година количеството им намалява до около 300 000 фоликула. Между 35-37 години намаляват до 10-25 хиляди. Към 50-годишна възраст от тях остават едва 1500, а до 3 години след настъпването на менопаузата те вече са 0.

АМХ е гликопротеинов растежен фактор. Произвежда се от гранулозните клетки на ранно зреещите яйчникови фоликули при жените и предимно от Сертолиевите клетки при мъжете. Броя на най-ранните фоликули при жените в даден момент представлява яйчниковия резерв. При раждане нивата на АМХ са по-високи при момичетата с леко нарастване от втората до четвъртата година, след което относително стабилното му ниво в млада възраст постепенно намалява като белег на изчерпване на овариалната (яйчниковата) функция. В менопаузата този хормон не се открива. Спадът му предшества промяната в другите маркери за яйчников резерв като ФСХ и Инхибин B.

Стойностите на АМХ в отделните периоди на месечния цикъл остават непроменени. Нивата му не се повлияват от хормоналните промени при бременност. Не се повлиява от контрацептиви.

Индикации за изследване:

• За оценка на овариалния резерв;
• Предиктор за настъпване на климакс;
• Диагноза на вторичен хипогонадизъм;
• Маркер за оценка но вторична аменорея;
• Оценка на овариалния отговор и прогнозата на in-vitro фертилизацията;
• Като допълнителен диагностичен маркер при синдрома на поликистозните яйчници;
• Като туморен маркер при гранулозо-клетъчните тумори.

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация:

Взема се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. За да бъде правилно отчетена стойността материала трябва да бъде взет сутрин на гладно без прием на медикаменти най-малко 12 часа преди изследването.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности:

• Най-честата причина за понижение под долната референтна граница е намаление/ изчерпване на яйчниковия резерв.
• Повишение над горната референтна граница има при синдрома на поликистозните яйчници и при гранулозо-клетъчни тумори.

АМХ демонстрира редица предимства пред останалите маркери които се изследват за оценка на яйчниковия резерв. Най-главното е, че той е независим от хипоталамо-хипофизната регулация, затова може да се изследва независимо от фазата на менструалния цикъл и неговото понижение може да изпреварва промяната в другите показатели.

АМХ може да се изследва на всеки ден от менструалния цикъл.

SHBG – Секс хормон свързващ протеин – Секс хормон свързващ протеин (SHBG) е транспортен белтък на кръвта за пренос на тестостерон и естрадиол. Представлява голям гликопротеин състоящ се от две еднакви субединици. Има време на полуживот около 7 дни и се синтезира главно в черния дроб. Синтезата му се регулира от нивото на Естрогена и Тестостерона.

Защо и кога се изследва?

Изследването на SHBG е особено важно в случаите на подозиран андрогенен излишък, който не е демонстриран с нивото на Тестостерона.

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация:

Взима се венозна кръв от която се отделя серум или плазма. За да бъде правилно отчетена стойността, ако се работи с плазма трябва да се ползва Li Хепарин с гел! Кръвта трябва да бъде взет сутрин до 11часа, желателно на гладно.

Повишени нива на SHBG могат да се наблюдават при:

• Възрастни мъже;
• Хипертиреоидизъм;
• Цироза;
• Може да се повиши и при прием на контрацептиви и антиепилептични медикаменти;
• По време на бременност, поради повишените нива на естрогените (физиологично).

Понижени нива на SHBG се срещат при следните състояния:

• Хипотиреоидизъм;
• Поликистозен Яйчников Синдром (PCOS);
• Затлъстяване;
• Хирзуитизъм, повишени нива на андрогените;
• Алопеция, акромегалия.

DHEA-S – DHEA-S е стероиден хормон, образуван от холестерол в кората на надбъбречната жлеза.

DHEA-S притежава слаба андрогенна активност, но може да се метаболизира до по-активни андрогени, като Андростендион и Тестостерон, които при патологични състояния могат индиректно да доведат до хирзутизъм (повишено окосмяване) и вирилизъм (повишено окосмяване, съчетано с други белези на мъжката структура – загрубяване на гласа, хипертрофия на клитора и т.н.) при женски индивиди.

Нормално нарастване на стойностите на DHEA-S се наблюдава от седемгодишна възраст до около 30 години, когато започват да спадат отново.

DHEA-S е сравнително здраво свързан към албумин като малка част от хормона не е свързана с протеини.

Индикации за изследване:

• Заедно с тестостерона, изследването на DHEA-S е тест на избор за откриване на хиперандрогенемия;
• Хирзутизъм и вирилизъм;
• генетични ензимни дефекти на надбъбречната кора (аденогенитален синдром), хиперплазия на надбъбречната кора, както и андрогенпродуциращите тумори.

Аndrostendionе – 4-Андростендионът е сероиден хормон, произвеждан в надбъбречните и половите жлези като прекурсор (предшественик) на мъжки полови хормони – андрогени: тестостерон и женски полови хормони естрогени: естрон и естрадиол. Има изразен андрогенен ефект.

Серумните нива на андростендиона нарастват около пубертета и след менопаузата намаляват. Високи нива се измерват по време на бременност.

Използва се в диагностиката на вродени ензимни дефекти в биосинтеза на стероиди от надбъбречната кора (адреногенитален синдром); хирзутизъм (повишено окосмяване в характерни за мъжете области) и вирилизъм (повишено окосмяване и придобиване на мъжки вторични полови белези: задебелен глас, малки гърди, увеличен клитор, аменорея и др.) при жени; поликистозен яйчников синдром; андрогенпродуциращи тумори; и др.

17-алфа-ОН progesteron – 17-хидроксипрогестерон (17-OH прогестерон или 17OHP) е стероиден хормон, произвеждан по време на синтеза на глюкокортикоиди и полови стероиди. Той е техен предшественик (прекурсор). Този хормон се произвежда предимно в кората на надбъбречните жлези и до известна степен в половите жлези, по-специално от жълтото тяло на яйчника. Нормално нивата му при жените в репродуктивна възраст са по-ниски преди овулацията и се повишават през лутеалната фаза.

Измерванията на нивата на 17-хидроксипрогестерон са полезни при съмнение за вродена надбъбречна хиперплазия (Адреногенитален синдром): ензимни дефекти на 21-хидроксилазата и 11β-хидроксилазата. Тези ензимни дефекти водят до натрупване и повишение на стойностите на 17-хидроксипрогестерона.

Cortizol- Кортизол – Кортизолът е стероиден хормон глюкокортикоид който се синтезира в кората на надбъбречните жлези. Секрецията на глюкокортикоидите (кортизола) се стимулира от хипофизния хормон АКТХ. Кортизолът е известен още като стресов хормон тъй като стойностите му се повишават в състояние на стрес. Нормално нивата му са най-високи сутрин между 6 и 8 часа, а през деня постепенно намаляват и достигат най-ниска стойност към полунощ. За целите на диагностиката на нарушения в този ритъм, може да се изследват две проби -сутрин в 8 часа и след обяд в 16 часа.

Кортизолът има анаболни и катаболни функции в организма. Участва в метаболизма на протеини, въглехидрати и мазнини. Регулира функцията на сърдечно-съдовата система и кръвното налягане и др. При нормални нива кортизолът има полезени за организма ефекти като: подобрява паметта и способността за концентрация; значително понижава чувствителността към болка; участва активно в процесите за поддържане на постоянството на вътрешната течна среда и т.н., особено в условия на стрес. Изследване на Кортизола е необходимо за изясняване на състоянията на хипер – и хопокортицизъм или за установяване на по-честите, дискретни нарушения в „ритъма“ на кортизоловата секреция.

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация:

Взима се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. За да бъде правилно отчетена стойността материала трябва да бъде взет сутрин на гладно или по схемата предписана от лекаря след покой от поне 10 минути в легнало положение. При изследване на Кортизолов ритъм същото важи и за пробата в 16 часа.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности:

Повишено за по-продължителен период това води до редица нежелани последици: нарушени познавателни способности; повишение в нивото на кръвната захар; повишено кръвно налягане; понижен имунитет; забавяне процесите на зарастване на рани; увеличение и преразпределение по характерен начин на мастната тъкан; нарушения в мастния профил; намаление на мускулната тъкан; редукция на костната плътност и развитие на остеопороза и др.

Ниските нива на кортизола също са свързани с неблагоприятни за организма ефекти.

АКТХ – Адренокортикотропеният хормон (АКТХ) е полипептид който се произвежда в предния дял на хипофизата и стимулира производството на хормони в кората на надбъбречната жлеза. Принадлежи към групата на т.н. „тропни хормони“ – хормони регулиращи функцията на други ендокринни структури (в случая – надбъбречната жлеза).

Секрецията на АКТХ се стимулира от съответен либерин от хипоталамуса, освен това се секретира усилено при всички стресови състояния: нервно и физическо натоварване, травма, остра инфекция, застрашаващи живота ситуации и др. и представлява част от промени в организма които носят наименованието общ адапционен синдром. Освен от хипоталамуса секрецията му се регулира и от нивото на надбъбречните корови хормони (гликокортикоидите) по механизма на отрицателната обратна връзка.

Понижената секреция на АКТХ води до атрофия на надбъбречните жлези (намаление на размера им), а повишената му секреция предизвиква хипертрофия им (увеличение на размера им).

Изследването на АКТХ намира приложение в диагностиката на хиперкортицизма; надбъбречна или хипофизарна недостатъчност; аденоми на жипофизата, секретиращи АКТХ; ектопична секреция на АКТХ и т.н.

Ренин (Renin) – Ренинът е ензим, участващ в системата ренин-ангиотензин-алдостерон, която регулира извънклетъчния обем (кръвния обем основно) и по този начин е един от факторите, регулиращи и кръвното налягане в човешкото тяло.

Ренинът се секретира от специализирани клетки на бъбрека (юкстагломеруларен апарат). Това се случва в отговор на различни стимули като например: спадане на кръвно налягане, намаляване обема на циркулиращата кръв и др. Попаднал в циркулацията Ренинът въздейства върху ангиотензиногена (от черния дроб) и го превръща в ангиотензин I. Ангиотензин I под действие на ангиотензин конвертиращия ензим (от белия дроб) се превръща в ангиотензин II, който има мощен съдосвиващ ефект и стимулира отделянето на алдостерон от надбъбречната жлеза. Алдостеронът от своя страна предизвиква задръжка на натрий и вода в организма и активно отделяне на калий в урината. В резултат на задръжката на натрий и вода циркулиращия кръвен обем се възстановява и кръвното налягане се покачва.

Изследването на ренин се провежда, за да се открие причината за високо кръвно налягане, особено ако нивата на калий в кръвта са ниски.

Соматотропен хормон (hGH) – Соматотропният хормон (СТХ) се синтезира от клетки в предния дял на хипофизната жлеза. СТХ повлиява всички видове обмени в организма, повишава белтъчния синтез, необходим е и стимулира лонгитудиналния костен растеж.

Повишеният синтез на СТХ у възрастни (след пубертета) предизвиква заболяването акромегалия. Акромегалията се характеризира с непропорционално уголемяване на ръцете и стъпалата, както и със загрубяване на чертите на лицето, настъпващо у хора, при които костния растеж е приключил. Наред с костния растеж се засилва и растежът на меките тъкани и повечето вътрешни органи, което води до органомегалия и отклонения във функцията им.

Повишеният синтез на СТХ преди пубертета (преди завършване на физиологичния растеж) предизвиква гигантизъм. Засегнатите индивиди достигат ръст надвишаващ горната граница на нормата (над 200см. за мъжете и над 185см. за жените). При децата и юношите ръстът надхвърля с 40% средната норма или е с две стандартни отклонения над средния ръст за възрастта. Хипофизният гигантизъм е тежко прогресиращо заболяване, водещо до сериозна инвалидизация. Гигантизмът и акромегалията се разглеждат като възрастови варианти на един и същ процес. Най-често причината за повишеното отделяне на СТХ е тумор на хипофизата.

Понижената секреция на СТХ в детска възраст води до развитие на хипофизарен нанизъм (хипофизарни джуджета). Клиниката се владее от ниския ръст за календарната възраст, ниския темп на растеж и с изоставане в костната възраст. Общият вид на болните наподобява вида на календарно по-млад индивид. Дефицитът на СТХ може да бъде изолиран (само на този хормон) или съчетан и с недостатъчност на други хормони секретирани от хипофизата (в този случай клиниката е много по-богата).

Понижената секреция на СТХ у възрастни не се проявява с характерна клинична симптоматика.