02/81 55 340

Разгледайте изследванията предлагани от Лаборатията в раздел Хематология

ХЕМАТОЛОГИЯ

ИЗСЛЕДВАНИЯ ЦЕНА
Пълна кръвна картина с 24 показатели + 5 ДКК – диференциална къвна картина

–      автоматично

9.20 лв.
СУЕ 1.80 лв.
Пълна кръвна картина без ДКК – автоматично 6.00 лв.
Микроскопско диференциaлно броене 5.00 лв.
Морфология на еритроцитите – микроскопско 5.00 лв.
Ретикулоцити 15.00 лв.
Хемоглобин 3.00 лв.
Левкоцити 3.00 лв.
Тромбоцити 3.00 лв.

 

Пълната кръвна картина е панел от кръвни изследвания, даващи обстойна информация за кръвните клетки и течната фаза на кръвта, от там и за състоянието състоянието на организма. Пълната кръвна картина е лабораторно изследване, което се използва за профилактика и диагностика на множество патологични за организма състояния. Променя се при различни заболявания: анемични състояния, възпалителни и инфекциозни заболявания с различен произход, злокачествени кръвни заболявания и други. Показателите на кръвна картина не са специфични за дадено болестно състояние.

Какво включва пълната кръвна картина?

Хематологични изследвания на:

  • хемоглобин (Hb);
  • хематокрит (Hct);
  • еритроцити – среден обем на еритроцитите (MCV), средно съдържание на хемоглобин в един еритроцит (MCH), средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите (MCHC);

девиация, разсейване на еритроцитите (RDW);

  • левкоцити (WBC);
  • тромбоцити (PLT);
  • диференциална кръвна картина (ДКК);

Левкоцити (WBC) – Белите кръвни клетки се образуват в кръвотворните органи и имат сравнителни кратък живот – само няколко дни. В 1 куб. мм кръв се съдържат от 5 000 до 9 000 кръвни клетки, но при редица болестни или физиологични състояния техният брой може да се увеличи или намали. Тези състояния са известни като левкоцитоза (увеличен брой) и левкоцитопения (редуциран брой).

Еритроцитите (RBC) – червените кръвни клетки представляват малки безядрени клетки. Броят им зависи от пол, възраст, приемане на храна, надморска височина и други.

Тромбоцити  (Plt) – най-малките формени елементи на кръвта. Изключително малки (3 до 4 пъти по-малки от червените кръвни клетки), безядрени клетки с форма на звезда, като техният нормален брой е от 200 000 до 400 000 в 1 куб. мм. кръв. Играят първостепенна роля в процесите на кръвосъсирване.

 

Хемоглобин (Hb) – Нв е хромопротеид. Основната функция  на  Нв е транспортирането на  О2 /Нв + О2 = НвО2/ от местата с високо кислородно налягане/бели дробове/ към местата с ниско налягане /тъканите/.

Концентрацията му зависи от пол, възраст, надморска височина и други. По международната система на мерните единици се измерва в g/l.

Хематокрит (HCT) – Дава информация за обемното участие на кръвните клетки в общия обем кръв. Намалява при анемии, повишава се при състояния протичащи с увеличение на еритроцитите.

MCV – Среден обем на еритроцитите.

MCH – Средно съдържание на хемоглобин в еритроцита.

MCHC – Средна концентрация на хемоглобин в еритроцита.

Дават информация за хемоглобиновото съдържание в еритроцита. Има значение за оценяване на анемичните състояния.

RDW – Девиация, разсейване на еритроцитите в зависимост от обема им. Увеличава се при анемии, при които е налице анизоцитоза /наличие на еритроцити с различна големина извън физиологично допустимите граници/.

Скорост на утаянане на еритроцитите – СУЕ е лабилитетна проба на кръвната плазма. СУЕ е мярка за стабилността на добре размесена суспензия от еритроцити в кръвта, поставена във вертикална пипета, при смесване на кръвта с противосъсирващо средство. Скоростта на утаяване на еритроцитите  зависи от колоидния стабилитет, върху който оказват влияние както плазмени, така и клетъчни фактори. Чрез нея се установява преди всичко диспротеинемията – умеличаване на глобулините ( показатели на острата фаза на възпалението ) и намаляване на албувина. В най-голяма степен СУЕ  отразява повишаване  на концентрацията на фибриногена. Зависи също така от броя, формата и големината на еритроцитите. За СУЕ от значение е околната температура. В зависимост от използваното количество кръв има макро и  микро методи. Отчита се във специални карутейнери за еднократна употреба, в която се постаня кръвта, размесена с атгикоагулант. Във педиатричната практика се използва микрометод .При този метод СУЕ се определя от разстоянието, което преминават еритроцитите за определено време / 30 мин. /. Изминатият път е пропорционален на скоростта.

Диференциално броене (ДКК) – Под понятието Диференциална Кръвна Картина се разбира микроскопското изброяване на видовете бели кръвни клетки (левкоцити). Те се делят на следните групи: неутрофилно, базофилно и еозинофилно гранулирани левкоцити; лимфоцити и моноцити. При излседването се определят съотношението на клетките в проценти, тяхната морфология и степен на зрялост. Наличието на промени в клетките е характерно за различни болестни процеси. Съотношението на лимфоцитите и гранулоцитите е различно в детска и зряла възраст. Интерпретацията на резултатите от ДКК е правилно само в контекста на цялостния диагностичен процес и е свързано с редица други показатели на кръвта. Левкограмата се влияе от пола, възрастта, физиологични процеси и е много променлива . В детска възраст левкограмата показва известни особенности : Непосредствено след раждане съотношението  Sg /Ly  е както при възрастни, т.е. преобладават Sg гранулоцити. В следващите дни се повишава броят на Ly за сметка на този на сегментоядрените клетки. Броят на Ly достига максимум между втория месец и втората година, след което постепенно намалява. Следва изравняване на сегменто-яднрените неутрофили и лимфоцитите към 4-тата година от живото на детето /между 3-та и 5-та година/. В следващите години постепенно расте процентът на неутрофилите и те преобладават, като се възстановява диференциалната формула. Следователно при тълкуване на отклоненията в диференциалната формула трябва да се вземе в предвид възрастта на изследваното дете.

Изработване на пълна кръвна картина:

В настоящето пълната кръвна картина се отчита автоматично. Определяне на пълна кръвна картина става с автоматичен хематологичен анализатор. Малкото количество кръв, което е необходимо за изследването, позволява да се работи  и с капилярна кръв.

Материал  за  изследване:

Материалът за изследване е капилярна или венозна кръв – около 100 микролитра, взета с антикоагулант ЕДТА. Кръвта се взема в  вакутейнери за еднократна употреба, които са обработени с ЕДТА. В педиатричната практика се препоръчва изследването на кръвната картина да става само с капилярна кръв. Капилярната кръв при децата се взема от пръст на ръката – ІІІ или ІV пръст.  Трябва предварително добре да е затоплена ръката , съответно пръстите , които се убождат, за да се подобри кръвотокът. Не бива да се стискат силно и дълго пръстчетата при вземане на капилярна кръв.

През последните години се препоръчва ограничаване на капилярната кръв, поради някои недостатъци: венозната кръв е с постоянен състав, а карилярната с примеси на лимфа, и не винаги  съответства на състоянието на идследвания;

Какви са указанията при изследване на кръвна картина:

Изследването се провежда сутрин (най-добре между 7.00 и 9.00 часа) на гладно. При спешност тези изисквания не се  спазват, но лекарят има в предвид това, при интерпретация на резултатите.

Референтни граници на хематологичните:

Референтните граници според специалистите в областта на клиничната лаборатория, това е параметър (гранична стойност), с която се сравнява наблюдаваната стойност с цел  интерпретация. Всяка лаборатория има свои референтни стойности и затова резулатът трябва да бъде придружен от референтни стойности за дадения показател, съответстващ на пола и възръстта. Те се изписват на бланката с резултатите.

Клинична интерпретация:

Върху броя на левкоцитите играят роля възрастта, храненето, емоции, физически напрежения, показват и денонощни колебания. Физиологично броят на левкоцитите при новородени е повишен, но започва да спада към втория ден след раждането. Повишение на левкоцитите(левкоцитоза) се среща най-вече при инфекциозни процеси, гнойни процеси, токсични въздействия, левкози и други. Намаление на левкоцитите (левкопения) се наблюдава най-често при вирусни заболявания, ендокринни заболявания, йонизираща радиация, въздействия от токсични и химични вещества, медикаментозни въздействия и други.

При редица заболявания – алергични, токсични, инфекциозни, кръвни възникват промени в диференциалната формула. Например:

Олевяване – състояние при което се повишават младите гранулоцити/има при тежки остри инфекции, левкози, полицитемия.

Неутропения – при тиф, паратиф, вирусни инфекции, лъчева болест, медикаментозна.

Лимфоцитоза – вирусни инфекции, инфекциозна мононуклеоза, ендокринни заболявания.

Лимфопения – лечение с кортизолови препарати .

Моноцитопения – при инфекциозни болести в остра фаза, агранулоцитоза, пернициозна анемия.

Моноцитоза – защитна фаза на инфекциозни болести, инфекциозна мононуклеоза.

Еозинофилия – алергични състояния, паразитози, скарлатина.

Еозинопения – остри инфекции, остри левкози .

Еритроцити. До голяма степен броят им зависи от пол, възраст, приемане на храна, надморска височина и други. Намалението на еритроцитите е характерен белег за анемиите. Увеличение на еритроцитите се наблюдава физиологично при новородени, при голяма надморска височина.

Хемоглобин – концентрацията му зависи от пол, възраст, надморска височина и други. По международната система на мерните единици се измерва в g/l. Намалението на концентрацията на Нв в кръвта се означава като олигохромелия. Наблюдава се при анемии с различна етиология – след кръвозагуба, при дефицит на Fe, витамин В12, фолиева киселина и други. Повишената концентрация на Нв се нарича хиперхромия – Cor pulmonale, вродени сърдечни пороци. Най-често се съчетава с увеличение на Еритроцитите /при новородени/. Повишава се успоредно с броя на еритроцитите при заболяването еритремия.

Хематокрита дава информация за обемното участие на кръвните клетки в общия обем кръв. Стойностите под референтния интервал показват наличие на анемия, а по високите стойности – полицитемия.

Намален брой на тромбоцитите /тромбоцитопении/ са вродени (синдром на Фанкони и други генетични аномалии) и придобити:

радиация, лекарства, инфекции, злокачествени заболявания (левкемии, лимфоми, карчином, фиброза); неефективна еритропоеза – дефицит на витамин В2 и фолати;  (хиперспленизъм): тумори, паразити и заболявания засягащи далака, лекарства – ( инхибитори на циклооксигеназата – ацетизал, индометацин , простагландини, изопреналин, локални анестетици ). При брой на тромбоцитите под 50х109/L обикновено настъпват спонтанни кръвоизливи. При хеморагична диатеза и тромбоцитен брой над  50 х109/L трябва да се търси друга причина. При увеличен брой на тромбоцитите (тромбоцитоза) възниква риск от тромботични усложнения.

Ускореното СУЕ се наблюдава при инфекции – остри и хронични, септични и гнойни процеси, ревматизъм, колагенози, вирусни, хронични заболявания на бъбреците и бъбречната недостатъчност, инфаркт на миокарда, злокачествени заболявания, миелом, ревмокардит и други. Физиологично ускорено СУЕ има при бременност от 10–12 седмица и се нормализира до 3-4 седмици след раждането забавено СУЕ – при увеличени мастни киселини, някои лекарства  /салицилати, индометацин/, полиглобулия.