ИМУНОЛОГИЧНИ   ИЗСЛЕДВАНИЯ

CRP – CRP е индивидуален белтък, който участва в неспецифичната защита срещу инфекциозни организми и остатъчни продукти от клетки. Повишава се в отговор на възпалителни процеси. Стойностите на CRP които се измерват с по – високочувствителни методи (hsCRP) са индикатор за кардиоваскуларен риск.

CRP е един от най-силните острофазови реактанти чиято концентрация може да се увеличи до 1000 пъти след остър миокарден инфаркт, стрес, травма, инфекции, възпаление, операции или неопластични процеси.

CRP се използва за оценка на активността на възпалителни заболявания като:

• Ревматоиден артрит;
• За откриване на съпътстващи инфекции при системен лупус (SLE), левкемии, след операции;
• Отхвърляне на бъбречен трансплантант;
• Неонатална септицемия и менингит и др.

Важно е да се отбележи, че CRP е много динамичен показател, възможно е да се увеличи или намали в пъти за няколко дни.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности:

При здрави концентрацията на CRP е под 0.5mg/L. Резултати над 5-10mg/L предполагат инфекция или възпалителен процес. Като цяло по-високи стойности се наблюдават при бактериални, в сравнение с вирусни инфекции. Въпреки това CRP над 100mg/L може да се измери при неусложнен грип или инфекциозна мононуклеоза. Необходимо е стойностите да се интерпретират съвместно с наличната клинична информация т.к повишаването на CRP е неспецифично.

Феритин – Феритинът е протеин с големина на молекулата около 450 kDa, който включва 24 апоферитинови мономери, образуващи сферични частици. Повече от 4000 атома желязо могат да се свържат в една сфера, където се запазват като Fe3 + йони. В човешките клетки се намират две субединици феритин: леки (L) и тежки (H). Повечето тъканни феритинови молекули са хетерогенна смес от равни части на двете субединици. Циркулиращият феритин нормално е предимно в L форма и не е свързан с желязо. У здрави индивиди 50-81% от циркулиращия феритин е глюкозилиран. Глюкозилираният феритин има по-дълъг полуживот /около 50 ч./ отколкото неглюкозилирания /5 ч./. Феритинът е основен белтъчен склад на желязо в тъканите и е свързан с навлизането, запазването и използването му в клетките. Феритинът запазва желязото в биологично подходяща форма и така предпазва клетките от неговия токсичен ефект като увеличаващ свободни кислородни радикали. Феритинът се намира във всички клетки, въпреки че най-много желязо се складира в хепатоцитите, макрофагите на костния мозък и далака, където се осигурява синтезата на хемоглобина. Само много малко количество Феритин присъства в плазмата, но при здрави хора неговата концентрация е директно пропорционална на количество на желязо в цялото тяло. Тази зависимост прави изследването на Феритин в серум или плазма идеален неинвазивен тест за статуса на желязото. При ниско желязо феритиновата синтеза и транслация е подтисната и обратно. Около две трети от запасите на желязо в човешкото тяло се съдържат във феритина. Остатъчни запаси на желязо се съдържат в неразтворимия хемосидерин, който най-вероятно представлява денатурирана форма на феритина. Установена е положителната корелация между нивата на серумния феритин и проинфламаторни цитокини. Известно е че провъзпалителни цитокини като TNFa и IL-1a стимулират експресията на феритин чрез индуциране на транскрипцията на гена Н феритин. Може да се приеме, че наличието на феритин в тъканите и кръвта може да се променя от две съвсем независими причини – статуса на желязо и статуса на възпалението!

Изчерпване на запасите. Серумен феритин <15 µg/L винаги показва изчерпване на запасите от желязо при пациенти със или без анемия. Тази граница е валидна само за пациенти без съпътстващо заболяване, което да въздейства на феритиновата концентрация. Нормална концентрация на феритин не изключва железен дефицит!

• При диагноза на желязодефицитна анемия. Концентрацията на феритин намалява преди развитие на железен дефицит; преди намаление на хемоглобина, размера на еритроцитите или серумното желязо.
• При диагноза на хипохромна анемия. При хипохромна анемия, която не е причинена от железен дефицит /като напр. таласемия, сидеробластоза, туморни или инфекциозни причини/ феритинът е в нормални концентрации или повишен.
• При контрол на терапия с желязо.
• При претоварване с желязо. При концентрация на феритин > 400 µg/L и отсъствие на нарушен метаболизъм трябва да се установи причината за претоварване с желязо.Това може да се наблюдава при наследсвена хемохроматоза (рядко) или да бъде причинено от ексесивна суплементация с желязо или хемотранфузия.

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация:

Взема се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. Препоръчително е кръв да се вземе сутрин на гладно. Не е необходима друга специална подготовка.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности:

Повишени концентрации на Феритин:

• При наследствена хемохроматоза;
• При забоявания, които не са сварзани с складиране на желязо-тъканна некроза; блокиране на еритропоезата наличие на туморна тъкан; промяна в клирънса на чернодробния феритин; при заболявания с възпалителна компонента, тъй като феритинът е положителна компонента на острата фаза на възпалението.

Понижени концентрации на феритин:

• При остра кръвозагуба – до 1-2 седмици след инцидента;
• При хронична кръвозагуба – менорагия, гастроинтестинална хеморагия, нарушение на кръвоносните съдове;
• Малабсобционен синдром;
• При нарушено хранене или увеличена необходимост – беременност, възраст и др.
• При пациенти с придружаващи заболявания като възпаления или нарушено използване на желязо, концентрации на феритин < 50 µg/L се приемат за показател за железен дефицит;
• При пациенти с хронични бъбречни заболявания /ХБН/ концентрация на феретен < 100 µg/L е индикатор за железен дефицит.

Прокалцитонин (Procalcitonin, PCT) – Прокалцитонинът (РСТ) за пръв път е предложен от френски автори през 1993 г. като маркер за диференциране на бактериални инфекции и небактериални възпалителни състояния. Засилените изследванията в следващите години го нареждат сред най-полезните маркери за диагностициране на бактериална инфекция и сепсис.

РСТ е пептид (съставен от 116 аминокиселини), прохормон, предшественик на калцитонин. Нормално той се синтезира от С-клетките на щитовидната жлеза и в по-малко количество от невроендокринните клетки в белия дроб и тънките черва.

Серумните концентрации при здрави индивиди са изключително ниски (<0,05 ng/ml; μg/L) или неизмерими.

При системно възпаление, особено при бактериални инфекции, под въздействието на възпалителни цитокини и бактериални ендотоксини, той се произвежда в редица тъкани (бели дробове, черен дроб, бъбреци, мастна тъкан) и преминава в циркулация като нивото му може да се увеличи до 1000 пъти. Повишението му започва едва 2 – 4 часа след стимулация, а максимумът в покачването му настъпва в рамките на 6 – 24 часа. За сравнение CRP (С-реактивен протеин) започва да се повишава 12 – 24 часа след стимулация, достигайки максимална стойност след 48 часа. РСТ е стабилен маркер чиято концентрация не се влияе от неутропения, имунодефицитни състояния и употребата на нестероидни и стероидни противовъзпалителни лекарства за разлика от CRP. Нивото на РСТ следва интензивността на възпалителния отговор и тежестта на инфекцията, така че повишаването на концентрацията или персистирането на високи стойности се счита за прогностичен показател за тежки форми на заболяването с неблагоприятен изход. Концентрацията на циркулиращия РСТ намалява наполовина в рамките на 24 часа след благоприятно повлияване на инфекцията, което го прави показател за оценка ефективността на приложената терапия.

Защо и кога се изследва?

• Заедно с други тестове за откриване или изключване на сепсис при тежко болни. Особено полезен е при пациенти в спешни или интензивни отделения, с признаци и симптоми, които могат да се дължат на сепсис;
• При критично болни за оценка на риска от прогресия до тежък сепсис, септичен шок и фатален изход;
• За диференциране на бактериални от небактериални причини за инфекции, като менингит и пневмония;
• Диагностика на бъбречни инфекции при деца;
• Диагностика на вторични бактериални инфекции при пациенти с тъканни увреждания при травми, операции или вирусни заболявания;
• За оценка нуждата от антибиотично лечение, респ. спирането му и за оценка ефективността му;
• Като част от разширения панел за оценка състоянието на пациенти с Covid 19 (D-димер, феритин, високочувствителен тропонин I, лактат дехидрогеназа, прокалцитонин).

Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация:

Взима се Венозна или капилярна кръв от която се отделя серум или плазма. Не е необходимо пробовземането да е на гладно.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности:

Проучване, с пациентски проби от интензивни отделения показа, че стойности на РСТ:

< 0,5 ng/ml предсказват нисък риск от развитие на тежък сепсис и/или септичен шок;

> 2,0 ng/ml предсказват висок риск от развитие на тежък сепсис и/или септичен шок.

Увеличение на РСТ, се наблюдава в следните случаи нямащи инфекциозен произход:

• Продължителен или тежък кардиогенен шок;
• Продължителна, тежка хипоперфузия на органи;
• Дребноклетъчен рак на белия дроб или медуларен карцином на щитовидната жлеза;
• След голяма травма, тежка хирургическа интервенция, тежки изгаряния;
• Лечения, които стимулират отделянето на провъзпалителни цитокини;
• Новородени (<48 часа след раждането)