02/81 55 340

Разгледайте изследванията предлагани от Лаборатията в раздел Туморни маркери

ТУМОРНИ  МАРКЕРИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ ЦЕНА
АFP (Алфа – Фетопротеин) 24.00 лв.
CEA 27.00 лв.
CA 125 27.00 лв.
CA 15-3 27.00 лв.
CA 19-9 32.00 лв.
CA 72-4 40.00 лв.
HE4 (Human epididymis protein) 68.00 лв.
ROMA index – (HE4 + CA 125) 85.00 лв.
SCC (Сквамоцелуларен карциномен антиген) 35.00 лв.
Free PSA (Свободен простатно-специфичен антиген) 23.00 лв.
Total PSA (Общ простатно-специфичен антиген) 23.00 лв.
(Free-PSA / Total PSA ) % 45.00 лв.
CYFRA 21-1 25.00 лв.
Туморен маркер S100 69.00 лв.
NSE – Невронспецифична енолаза 35.00 лв.
Калцитонин (Calcitonin) 40.00 лв.
Туморна М2 ПК (Tumor M2-PK) – фецес 120.00 лв.

 

АFP (Алфа – Фетопротеин) – Изследването на този туморен маркер има стойност в следните случаи:

  • Първичен чернодробен карцином;
  • Тумори, изхождащи от тестисите (без семином);
  • В 15% от гастро-интестиналните тумори, най-вече стомашни.

Концентрациите на AFP по време на нормална бременност са високи, още по-високи са при многоплодна бременност. Изследването на маркера се използва за скрининг на дефект на невралната тръба, а в комбинация с други показатели за откриване на синдрома на Даун.

AFP е много висок при новородени като спада през първите няколко месеца от живота.

Неспецифично повишени стойности на маркера може да има при:

  • Остро или хронично чернодробно заболяване (хепатит, чернодробна цироза, токсично увреждане и др.);
  • Наследствена тирозинемия и атаксия телеангиектазия;
  • Леки повишения могат да се наблюдават при бъбречна недостатъчност.

 

СЕА (Карцино-ембрионален антиген) – неспецифичен маркер. Добре е да се използва в комбинация с други по-специфични туморни маркери.

Изследването на този маркер има стойност при:

  • Карцином на дебелото черво;
  • Карцином на гърдата;
  • Карцином на белите дробове и други.

Стойностите на СЕА могат да бъдат повишени и при следните заболявания: хронични чернодробни заболявания, напреднала хронична бъбречна недостатъчност, пушачи и др.

 

СА 125 е туморен маркер насочен към яйчниковите карциноми. По своята структура е глюкопротеин, който произлиза от Мюлеровия канал: фалопиевите тръби, ендоцервикса и горната част на влагалището и мезотелните клетки: плевра, перикард, перитонеум.

СА 125 се използва най-вече за проследяване ефекта от провежданата терапия след диагностициран карцином на яйчника и за ранно откриване на рецидив на заболяването.

Не се ползва за скрининг.

CA125 е един от туморните маркери които дават висок брой фалшиво-положителни резултати.

Завишени над референтната стойност резултати се получават при:

  • По време на оулаторния пик, менструация, бременност;
  • Бъбречната недостатъчност, чернодробните заболявания (до 10Х над горната реф.гр.);
  • Изливи в телесните кухини – плевралните, перикарда, коремната кухина (до 20Х, а при асцит до 50-100Х над горната реф.гр.);
  • Заболявания със задържане на течности – нефрозен синдром и др.;
  • Гинекологични заболявания – ендометриоза, миома, кисти на яйчниците, аднексит, възпалителни заболявания в малкия таз и др.;
  • Други карциноми – ендометриален или белодробен рак, както и при метастази в мезотелиума;
  • Инфекциозни и неинфекциозни белодробни, автоимунни, кардиологични заболявания и др.

Чувствителността при диагнозaта и диференциалната диагноза на абдоминални туморни маси се подобрява при едновременното изследване на СА 125 и НЕ 4 с изчисление на ROMA риска.

За изследването се взема венозна или капилярна кръв до 28 дни след провеждана химиотерапия или операции увреждащи перитонеума. При изпращане на серум е необходимо около 1 ml при стандарни условия за транспорт. Референтни стойности: < 35 U/mL.

 

CA 15-3

Изследването на маркера има стойност при:

  • Карцином на млечната жлеза;
  • Метастазирали карциноми от панкреас, яйчник, дебело черво, бял дроб, стомах, матка.

Неспецифично повишени стойности могат да се наблюдават при  чернодробна цироза, остри и хронични хепатити.  Референтни граници: възрастни: до 25 U/ml

 

CA 19-9

Изследването на този маркер има стойност при:

  • Карцином на панкреаса;
  • Карцином на жлъчните пътища;
  • Карцином на дебелото черво;
  • Карцином на стомаха;
  • Карцином на яйчниците.

Неспецифично повишени стойности на маркера може да има при  жълтеница, чернодробно заболяване, холецистити, панкреатит, бъбречна недостатъчност и други.

 

CA 72-4

Тестът СА 72-4 позволява да се изследва ТАG (tumor- associated glycoprotein) 72, гликопротеин, приличащ на муцин и свързан с гастро-дуоденалните и овариални карциноми, с помощта на 2 моноклонални антитела.

Тези антитела реагират със следните тъкани:

  • Карцином на стомаха;
  • Овариален карцином;
  • Колоректален карцином;
  • Карцином на панкреаса;
  • Бронхопулмонален карцином – недребноклетъчен
  • Карцином на далака;
  • Карцином на ендометриума и други карциноми, свързани с феталната тъкан.

Клинично значение:

Карцином на стомаха – диагностична чувствителност от 28-80%, по-често 40-46%. Нивото на СА 72-4 корелира със стадия на заболяването. След резекция на тумора концентрацията на СА 72-4 спада, до нормализиране. В 70% от случаите при рецидив, концентрацията на СА 72-4 се повишава преди или по време на клиничните прояви. Според някои проучвания, нивата на СА 72-4 в предоперативния период имат прогностично значение.

Овариален карцином –  в литературата се посочва диагностична чувствителност от 47-80%. При някои овариални карциноми чувствителността на СА 72-4 е по-висока от тази на СА 125. Използването на двата маркера едновременно увеличава диагностичната чувствителност.

Коло-ректален карцином – диагностична чувствителност 20-41%. Нивата на СА 72-4 са в корелация с клиничния стадий на заболяването.При тотална резекция на тумора концентрацията на СА 72-4 бързо пада. При частична резекция концентрацията остава завишена. Успоредното изследване на СА 72-4 и СЕА, позволява да се повиши диагностичната чувствителност от 78% до 87% и да се проследи постоперативното развитие.

Доброкачествени заболянания, при които може да се установят завишени нива на Са 72-4 са:

  • панкреатит;
  • Цироза;
  • Белодробни заболявания;
  • Ревматизъм;
  • Гинекологични заболявания;
  • Овариални кисти;
  • Мастопатия;
  • Гастро-интестинални заболавания.

В сравнение с другите туморни маркери, диагностичната специфичност на СА 72-4 при доброкачествени заболявания е по-висока.  Референтни граници: до 6.9 U/ml

 

HE4 (Human epididymis protein) – Tуморен маркер за карцином на яйчника.

HE4 принадлежи към семейството на киселите гликопротеини с ниска молекулна маса. Секретира се от нормалната тъкан на женската полова система – фалопиеви тръби, ендометриум, ендоцервикс, както и в от епитела на респираторния тракт и гърдата .

Повишени стойности на HE4 могат да се установят основно при тумор на яйчника:

  • 100% при ендометриален карцином;
  • 93% при серозен карцином;
  • 50% при “clear cell” карцином.
  • Повишени стойности на HE4 могат да се регистрират и при тумори на белия дроб, дебелото черво и гърдата.

Редица източници определят HE4 като най-ефективен туморен маркер за диагностика в ранните фази на карцином на яйчника. При комбинирано определяне на СА 125 и HE4 с изчисление на ROMA риска (математически алгоритъм за пресмятане риска дадена формация в малкия таз да е злокачествена) се постига много по-висока диагностична чувствителност, особено в началните стадии на заболяването.

За изследването се взема венозна или капилярна кръв. Референтни стойности за HE4:

  • За жени в репродуктивна възраст: < 70 pmol/l;
  • След менопауза: < 140 pmol/l.

Оценка на риска според ROMA :

  • в репродуктивна възр.: <11.4 нисък риск; ≥11.4 висок риск;
  • след менопауза: <29.9 нисък риск; ≥29.9 висок.риск.

 

 

SCC (Сквамоцелуларен карциномен антиген) – Сквамоцелуларният карциномен антиген може да се използва като туморен маркер в следните случаи:

  • При болни с карцином на шийката на матката .В този случай може да служи за ранно откриване на рецидиви, наличие на резидуална болест и проследяване ефекта от терапията. Независимо че притежава специфичност около 90% и чуствителност 70-80% при плоскоклетъчен карцином не се препоръчва самостоятелното му използване като скринингов маркер за откриване на първичен тумор.

Може да се използва като маркер на втори избор при пациенти с недребноклетъчен карцином на белия дроб(след Cyfra 21-1):

  • Карцином на хранопровода;
  • Карциноми в областта на главата(езика) и шията.

Извън случаите на карцином повишени стойности (до 50% ) могат да се наблюдават в някои случаи при:

  • Чернодробна цироза;
  • Карциноми на гастроинтестиналния тракт в това число и аденокарциноми;
  • Панкреатит;
  • Бъбречна недостатъчност;
  • Ендометриоза и други гинекологични заболявания;
  • В около 37% при пациети с хронични белодробни заболявания например ХОББ;
  • Псориазис, екземи, пемфигус.

 

Total PSA(Общ простатно-специфичен антиген) – Простатно-специфичният антиген(PSA) е серинова протеаза, която се произвежда от клетките на простатната жлеза. Секретира се в семенната течност, където има втечняваща функция. Малка част от PSA дифундира в кръвта.

PSA е туморен маркер за наличието на простатен карцином. Подпомага ранните стадии преди клиничните симптоми. Стойностите на PSA се проследяват при мъже след лечение на простатен карцином за откриване на рецидив (повторна поява на тумора). PSA се използва за оценка на ефекта от хормоналната терапия

Изследва се минимум 10 дни след ректално туширане. Препоръчително е изследването да се извърши преди започване на лечение и минимум 15 дни след оперативна интервенция химио- или лъчетерапия.

Резултатите за PSA трябва да се интерпретират внимателно. Повишени стойности не означават непременно простатен карцином. Основната причина за повишение при липса на тумори са:

  • Доброкачествена хипертрофия на простатата;
  • Възпаление на простатата (простатит);
  • Травмиране на простата в резултат на диагностични и лечебни процедури;
  • Инфекция на пикочните пътища;
  • Задръжка на урина.

Нормалните резултати не изключват напълно наличието на карцином на простатата. Някои от медикаментите които се използват за лечение на добракочествена простатна хипертрофия понижават PSA. Като цяло обаче колкото по-високо e нивото на PSA толкова по-голяма е вероятността за рак на простатата. Непрекъснатото повишение с течение на времето също може да бъде признак за простатен карцином.

 

Free PSA(Свободна фракция на простатно-специфичен антиген), %fPSA

Простатно-специфичният антиген(PSA) е серинова протеаза която се произвежда от клетките на простатната жлеза. Секретира се в семенната течност където има втечняваща функция. PSA дифундира в кръвта и основно циркулира като свързана с белтъци фракция. Малка част от PSA може да се инактивира което води до появата на форма необразуваща комплекси с белтъци – свободен PSA(freePSA, fPSA).

fPSA подпомага диагнозата простатен карцином. Изследва се минимум 10 дни след ректално туширане. Препоръчително е изследването да се извърши преди започване на лечение и минимум 15 дни след оперативна интервенция, химио – или лъчетерапия.

Как да се тълкуват резултатите за процент freePSA ?

Процентното съдържание на свободен PSA(% freePSA) варира според простатното заболяване и е по-нисък при пациенти с рак на простатата, отколкото при здрави лица или при пациенти с доброкачествено заболяване. Препоръчителни са стойности за free PSA над 25%.

 

CYFRA 21-1 – Cyfra 21-1 се намира в клетките на белодробната тъкан, на матката и стомашно-чревния тракт. Използва се като показател степента на злокачествена дегенерация и некроза.

Повишените нива на тази туморен маркер се срещат при:

  • Полиморфонуклеарен карцином на белия дроб,
  • Рак на шийката на матката, рак на гърдата, пикочния мехур, на яйчниците, на хранопровода, ректума.

Показано е, че серумните нива на маркера рязко намалява след отстраняване на тумора на белите дробове, по-специално след операцията. Това е много информативен маркер в мониторинга на рак на белия дроб.

При заболявания с доброкачествена етиологията на повишено ниво на Cyfra 21-1 се наблюдава при цироза на черния дроб, хронична бъбречна недостатъчност, бронхиална астма и туберкулоза. Основните индикации за изучаването на този маркер е мониторинга на рак на матката (особено шийката) и полиморфонуклеарния рак на белия дроб.

Нивото на Cyfra 21-1 като правило е еднакво в серума на пациенти с не-злокачествени заболявания, с дребноклетъчен белодробен карцином (SCLC) и в контролната група. Значително по-високи нива на Cyfra 21-1 са отбелязани при пациенти с недребноклетъчен рак на белия дроб (NSCLC), аденокарцином и плоскоклетъчен карцином на белия дроб. Това потвърждава високата чувствителност и специфичност на Cyfra 21-1 в диференциалната диагноза на злокачествени и доброкачествени заболявания на белите дробове, както и SCLC и NSCLC. Чувствителността и специфичността на Cyfra 21-1 при рак на белите дробове е съответно 57.7 и 91.9%. При плоскоклетъчен карцином на белия дроб (PRL) чувствителността (76,5%) е по-висока, отколкото при аденокарцином (47.8%) и дребноклетъчен белодробен карцином (32,1%).

 

Туморен маркер S100 – S-100 са група кисели протеини с ниска молекулна маса, свързващи вътреклетъчния калций. S-100 протеини се срещат в ЦНС ( Главен мозък ), глиалните и Швановите клетки, меланоцитите, Лангерхансовите клетки, скелетните мускули, миокарда и бъбречната тъкан. Функцията им не е добре дефинирана, но се свързва с клетъчното делене и диференциация.

Повишени стойности на S-100 се наблюдават при:

  • Злокачествен меланом;
  • Травматични увреждания и заболявания на ЦНС;
  • Бъбречна недостатъчност (до 20 пъти горната референтна граница);
  • Чернодробни заболявания (3-4 пъти горната референтна граница);
  • Немеланоцитни тумори обикновено с чернодробни метастази;
  • Използване на S-100 като маркер за Малигнен меланом.

Злокачественият меланом е най-агресивния тип кожен рак, произхождащ от пигмент продуциращите меланоцити.

Не е подходящ за диагноза – чувствителността на S-100 е свързана със стадия, под 4% в I и II стадий на заболяването.

Прогноза – повечето проучвания свързват положителния резултат от S-100 с наличието на засегнат лимфен възел (основен прогностичен фактор при малигнен меланом), което е свързано с по-кратка ремисия и по-нисък процент на преживяемост.

Ранна диагноза на рецидив – повишението на S-100, предшества с 4-23 седмици поставянето на диагнозата с визуалзиращи средства. Препоръчва се проследяване на пациентите с меланом след операцията с големина на тумора над 1 мм. на всеки 3 месеца през първите 5 години, на всеки 6 месеца между 6 и 10-тата година.

Мониториране на провежданата терапия – при добър терапевтичен отговор нивата на S-100 се понижават и стабилизират

 

NSE -Невронспецифична енолаза

NSE е маркер на избор при:

  • Дребноклетъчния бронхиален карцином (Small Cell Lung Carcinoma –

SCLC ) при напреднал стадий в над 90 % от случаите. Обикновено чувствителността е от 40 до 90% в зависимост от стадия на заболяването. При пациенти повлияващи се от химиотерапевтичното лечение за 2-3 седмици нивото на NSE спада осезателно, което е показател за успеха на провежданата терапия. Продължителната ремисия обикновено се придружава с ниски стойности на NSE.

  • Невробластома (чувствителността е от 30 до 55%) при деца – в по-

късните стадии на заболяването.

Други тумори, при които може да се наблюдава повишено ниво на NSE (от 10 до 25 % чувствителност) са:

  • Метастазирали семиноми;
  • Модуларен карцином на щитовидната жлеза;
  • Стомах;
  • Гърда;
  • Черен дроб;
  • Колон-ректум;
  • Плацента.

NSE е важен показател за преценка ефекта от провежданото лечение както и за прогнозата.

 

Калцитонин (Calcitonin) – Калцитонинът е хормон който се секретира основно от клетки разположени между фоликулите на щитовидната жлеза (парафоликуларни клетки, С-клетки). В малки количества се синтезира и от невроендокринни клетки в различни тъкани: чревен тракт, бял дроб и др. Калцитонинът участва в метаболизма на калция и фосфора. По-високи са стойностите на калцитонина в детска възраст, при бременнни жени и при мъже. Метаболизира се от бъбреците и черния дроб.

Серумният калцитонин се изследва като

  • туморен маркер за наличие на медуларен карцином на щитовидната жлеза. Изследването на калцитонин се използва за:
  • Проследяване ефекта от провежданата терапия (първото постоперативно проследяване не трябва да се извършва по-рано от 2 седмици след операцията);
  • Ранно разкриване на рецидив или метастази;
  • За скрининг на медуларен карцином при родственици на пациенти с множествена ендокринна неоплазия II;

Повишени стойности на калцитонина могат да се наблюдават при медуларен карцином на щитовидната жлеза.

Други патологични състояния, при които може да име повишение на маркера са:

  • Невроендокринни тумори като дребноклетъчен рак на белия дроб и др.;
  • Автоимунни тиреоидни заболявания (тиреоидит на Хашимото и Базедова болест);
  • ХБН;
  • Хиперкалциемия;
  • Хипергастринемия;
  • Остри възпалителни белодробни заболявания и сепсис;

 

Серумният калцитонин е най-специфичният и чувствителен маркер за наличие на медуларен карцином на щитовидната жлеза. Медуларният карцином на щитовидната жлеза е тумор, произхождащ от калцитонин продуциращите С-клетки на жлезата.

Повишени стойности на калцитонина могат да се наблюдават и при други патологични състояния:

  • Невроендокринни тумори като дребноклетъчен рак на белия дроб и др.;
  • Автоимунни тиреоидни заболявания (тиреоидит на Хашимото и Базедова болест);
  • ХБН;
  • Хиперкалциемия;
  • Хипергастринемия;
  • Остри възпалителни белодробни заболявания и сепсис;

Препоръчително е изследването на туморни маркери да се осъществява в една и съща лаборатория, за да се проследява динамиката на стойностите на маркера.