СУБСТРАТИ

Албуминът е най-големият белтък в плазмата и представлява свободен от въглехидрати протеин, с молекулна маса около 66.3 kDa. Той се синтезира само в черния дроб в количества около 120 mg /kg телесно тегло/ за 24 ч. Молекулната му маса е 66.3 kD. Около 2/3 от албумина се намира в кръвта, която циркулира в съдовете (160-240 g), а около 1/3 (80-120 g) – в междуклетъчното пространство. Във вътре-съдовото пространство албуминът осигурява онкотичното налягане и е най-важният транспортен белтък, който пренася много неразтворими или трудно разтворими във вода вещества – мастни киселини, аминокиселини, билирубин, хормони, медикаменти.    Албуминът функционира неспецифично като принася протеини за различни съставки, включващи свободни мастни киселини, билирубин, някои йони / като Са++, Zn++/ и много лекарства. Той има основна роля в поддържането на онкотичното налягане на плазмата и в разпределението на извънклетъчните течности между съдовите и извънсъдовите пространства. Трябва да се отбележи, че понижението на албуминовата концентрация при остри заболявания може да бъде част от причините за повишение на други белтъци / като острофазните белтъци напр./.

Няма болестно повишаване на нивото на серумния албумин. Хипералбуминемия може да бъде установена само при намаляване дела на водата в серума – при дехидратация на организма.

Динамичното проследяване на албумина е необходимо при:

Хронични гломерулопатии и хронични чернодробни заболявания, при оценка на ефекта от лечението и изграждане на прогнозата. Полуживотът на албумина в серума е 18-19 дни, поради това повторното му изследване е оправдано след 2-3 седмици. Полезно е изследването му при оточен синдром. Оточният синдром настъпва при хипоалбуминемия от порядъка на 27 – 25 g/l.

Албуминът се синтезира в черния дроб и и неговата плазмена концентрация е индекс за функцията му. Относително продължителният полуживот /около 20 дни/ води до задържане на нормални стойности в ранните етапи дори и на остри чернодробни заболявания. Понижението на концентрациите при хронични заболявания на черния дроб са показател за чернодробна декомпенсация

Албуминът не е хранителен протеин и е слаб показател на хранителния статус. При продължително гладуване се намалява синтезата на албумин и концентрацията му в извънклетъчната течност.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности – интраиндивидуални вариации -3,9%. Интериндивидуални вариации – 8,9%. Вариации на метода – 3,4%. Причини за вариации – серумната концентрация на албуминът се влияе от степента на хидратация.

Повишени стойности на албумин са необичайни при обезводняване, при инфузия на плазма или други албумин съдържащи течности.

Понижени стойности на албумина:

• При намалена синтеза – при неадекватен азотен прием, малабсобция и хронични чернодробни заболявания;
• При катаболизъм – сепсис или други подобни състояния;
• При увеличение на плазмения обем – при свръх вливания;
• При преразпределение на течностите – асцит, едема, сепсис;
• При увеличена загуба – белтъчна загуба при ентеропатия, нефротичен синдром, загуба на плазма напр. при изгаряния.

Общ белтък (Total protein)  – този тест  измерва количествено концентрацията на всички белтъци, които се намират в серума /без тези, които участват в процесите на съсирването/. Най-голямата част от серумните протеини са албумин и имуноглобулини /главно IgG, IgA и IgM/. При измерването се включват и много други белтъци, но те не са повече от 5% от общото количество. Биологичните течности и особено кръвната плазма съдържат разнородна смес от белтъци в различна концентрация, като някои от тях са в много малко количество (ензими, хормони и др.). Понастоящем над 100 вида серумни белтъци са с изяснена структура, молекулна маса и физико-химични свойства. При значителен брой от тях са уточнени биологичната функция и клиничното им значение за практиката, въведени са специфични методи за доказването им и за определяне на тяхното ниво в серума. Тези белтъци се обозначават като индивидуални серумни белтъци. Общият серумен белтък включва всички белтъци в кръвта без тези на кръвните клетки /на хемоглобина/ и без фибриноген. Функцията на серумните белтъци е да подържа осмотичното налягане на извънклетъчното пространство, да участват в пренасянето на жизнено важни съставки до прицелните органи и тъкани и като имуноглобулини да се включват в хуморалния имунитет.

Общият белтък в серум се измерва, за да даде представа за общата имуноглобулинова концентрация [общ белтък] – [албумин] = [глобулини]. Общият белтък се включва в „чернодробни функционални тестове“, тъй като някои хронични чернодробни заболявания предизвикват увеличение на имуноглобулиновата концентрация, което води до увеличение на общия белтък.

Общ белтък се изследва:

• при съмнение за хуморален имунодефицит, като за поставяне на диагноза се измерват индивидуалните имуноглобулини;
• при съмнение за наличие на парапротеини. Обикновено общ белтък се измерва заедно с албумин в серума.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности

Интраиндивидуални вариации – 3.5%. Интериндивидуални вариации – 6.2%. Вариации на метода – 0.9%. Причини за вариации – серумната концентрация на белтъците се влияе от степента на хидратация и от позицията на тялото през последните часове.

Повишени стойности на общия белтък:

• При дехидратация [албуминът също ще бъде повишен] – при обилни изпотявания, недостатъчен прием на течности, повръщания, диарии и др.;
• Хронични инфекции – възпаления като остеомиелит, ендокардит и др.;
• Автоимунни нарушения напр. ревматоидни заболявания, системен лупус, без да се включват орган-специфични автоимунни болести;
• Парапротенинемия – миелома и други причини;
• Някои кръвни заболявания.

Понижени стойности на общия белтък:

• При състояния на понижени основни компоненти – албумин и имуноглобулини (главно IgG);
• Нисък общ белтък и нормален албумин може да бъде индикация за наличие на хуморален имунодефицит;
• Значителна загуба на белтъци – при някои бъбречни заболявания, обширни изгаряния, някои чревни заболявания, кръвоизливи и др.;
• Повишено разграждане на белтъците – при повишена функционална активност на щитовидната жлеза, злокачествени тумори и др.;
• Понижен синтез на белтъци – недоимъчно хранене, нарушена резорбция (всмукване на белтъците) в тънките черва, тежки заболявания на черния дроб и др.;
• Свръховодняване на организма.

Измерването на общия белтък няма голяма диагностична значимост. При наличие на патологични отклонения е необходимо изследване на основните компоненти – албумин и имуноглобулинови класове, както и съответни индивидуални белтъци.

Урея (Urea) – Уреята е важен краен продукт на белтъчната обмяна. Синтеза на урея се осъществява единствено в черния дроб от CO2 (въглероден двуокис) и NH3(амоняк). За разлика от амоняка уреята не е токсична. Тя се разтваря добре във вода, преминава през всички мембрани които са пропускливи за вода, поради което се разпределя равномерно в тъканите на организма. По-голямата част от образуваната уреята се отделя през бъбрека, малки количества се излъчват през стомашно-чревния тракт и кожата. В редица случаи уреята може да бъде увеличена над или намалена под границите на нормата и изследването и може да даде ценна информация за състоянието на организма.

Изследва се при всички бъбречни заболявания. Показател е за обмяната на азота (белтъците) в организма. Може да се изследва при съмнения за разпад на тъкани, при изгаряния, мускулни травми. Показателя е по-малко надежден за бъбречната функция от Креатинин.

Повишение на уреята над границите на нормата се наблюдава при:

• повишен прием на белтъци в храната, повишен белтъчен разпад в слeдствие на инфекции, температурни състояния, тежки травми, тумори и др.;
• обезводняване на организма – обилни изпотявания, повръщане, диария и др.;
• при болести на бъбреците и пикочните пътища – остра и хронична бъбречна недостатъчност, запушване на пикочните пътища от камъни, тумори и др.

Понижение на уреята под границите на нормата се наблюдава при:

• бедна на белтъци храна;
• тежки чернодробни заболявания с нарушение в синтеза на уреята;
• по време на нормално протичаща бременност.

Креатинин (Creatinine) – Креатининът се произвежда от мускулите като резултат от разграждането на съединението креатин. Следователно производството на креатинина зависи от мускулната маса. Съответно на това при мъжете стойностите му са малко по-високи в сравнение с жените и децата. Креатининът се произвежда в тялото с постоянна скорост и нивото му в циркулиращата кръв е относително постоянно. Креатининът се отделя от кръвта почти изцяло чрез филтриране през гломерулите на бъбрека в урината (гломерулът е основна функционална единица на бъбрека). Затова определянето му е добър показател за тяхната функция. Степента на излъчване на креатинина се влияе и от възрастта.

Креатининът се изследва :

• за да се оцени здравето на бъбреците като част от различни профилактични изследвания;
• за диагностика на бъбречно заболяване – при наличие на симптоми, които могат да се дължат на бъбречно заболяване или увреждане:
• отоци или подпухналост особено около очите;
• промяна в цвета на урината;
• намаляване на количеството урина;
• проблеми при уриниране – парене, болка, промяна в честотата на уриниране особено през нощта;
• болка в кръста;
• при придружаващи заболявания (диабет, високо кръвно налягане и др.), които могат да повлияят и/или да се влошат от бъбречната функция;
• на интервали, при провеждане на лечение с нефротоксични медикаменти и рентгенови контрастни изследвания;
• за наблюдение при бъбречни заболявания.

Повишените нива на креатинина :

• при бъбречно заболяване или други състояния, които засягат бъбречната функция. Те могат да включват:
• Увреждане на бъбречните гломерули (гломерулонефрит), причинено например от инфекция или автоимунни заболявания;
• Бактериална инфекция на бъбреците (пиелонефрит);
• Увреждане на бъбречните каналчета (остра тубуларна некроза) причинена например от лекарства или токсини;
• Заболявания на простатата, камъни в бъбреците или други причини за обструкция на пикочните пътища;
• Намален приток на кръв към бъбреците поради шок, дехидратация, застойна сърдечна недостатъчност, атеросклероза или усложнения от диабет.

Ниските нива на креатинин в кръвта не са чести, но обикновено не са причина за безпокойство. Те се дължат най-вече на намаляване на мускулната маса. Кръвните нива на креатинина могат също временно да нараснат в резултат на нараняване на мускулите и обикновено са малко по-ниски по време на бременността.

Стойностите на серумния креатинин дават представа не толкова за ранните, начални увреждания на бъбреците, колкото за степента и стадия на хроничното бъбречно увреждане

Влияе ли се креатининът от приеманата храна?

Извън бъбречните фактори (напр. прием на белтъчини с храната) се отразяват незначително върху нивото на серумния креатинин, поради което се смята, че изследването му дава много по-точна представа за бъбречната функция от изследването на уреята. Някои проучвания показват, че яденето на готвено месо преди тестване може временно да повиши нивото на креатинина. По тази причина, вечерта преди изследването може да се ограничи консумацията на месо.

Стойностите на серумния креатинин са зависими от метода на изследване. Това е причината за получаваните разликите в резултатите от изследването, респ. в референтните стойности.

Пикочна киселина (Uric acid) – Пикочната киселина е краен продукт от обмяната на пурините (от нуклеиновите киселини) в организма. Една малка част от пурините се внасят с храната (напр. богати на пурини са дивеч, тъмни меса…), по-голямата част обаче се образуват в организма чрез синтез от по-прости продукти, а също и при разпад на клетки (злокачествени болести на кръвта, тумори и др.). Образуваната пикочната киселина в организма се излъчва през бъбреците. С други думи нивото на пикочната киселина в кръвта се определя от равновесието на два процеса: образуване и излъчване. При здрави индивиди пикочната киселина се намира в разтворено състояние в кръвта и тъканните течности. Нормално нивото на пикочната киселина при децата е по-ниско и нараства с възрастта, при мъжете след полово съзряване нараства по-бързо като достига 420µmol/l, а при жените нараства по-бавно като достига 340µmol/l и едва след климакса може да се изравни с нивото при мъжа. Когато нивото на пикочната киселина достигне 380µmol/l се получава насищане на разтвора и условия за кристализация, т.е. условия за кристално причинената болест подагра.

Подаграта е заболяване, при което има повишено ниво на пикочната киселина в кръвта (хиперурикемия), с образуване на кристали на пикочната киселина – урати, които се отлагат в меките тъкани, костите и вътрешните органи и водят до пристъпи от ставни болки и други увреждания.

Когато нивото на пикочната киселина надхвърли 540µmol/l, рискът да се получи кристализация и подагра е 90%. Лечението при такива високи стойности е задължително, дори и да няма клинично изявена подагра.

Повишената концентрация на пикочната киселина е важен рисков фактор за исхемичната болест на сърцето.

Изследва се при:

• При съмнение за повишени нива на пикочна киселина;
• За диагноза и мониториране на подагра;
• При пациенти подложени на химиотерапия или лъчева терапия за да се гарантира, че нивата на пикочната киселина не са опасно високи;
• При пациенти с камъни в бъбреците;
• При пациенти с метаболитен синдром.

Повишените нива на пикочната киселина в кръвта (​​хиперурикемия) се дължат на дисбаланса – производство в организма или неспособност за елиминиране през бъбреците. Необходими са по-нататъшни изследвания за да се определи причината за свръхпроизводството или намаленото излъчване на пикочната киселина.

Повишение се наблюдава при:

• Вродени нарушения в обмяната на пурините, подагра;
• Онкологични заболявания в напреднал стадий, множествения миелом, левкемии;
• След химиотерапията или лъчетерапия;
• Хронична бъбречна болест;
• Ацидоза;
• Токсикоза на бременността;
• Алкохолизъм;
• Лекарства – тиазидни диуретици, аспирин в ниски дози (при хора, които приемат аспирин само от време на време) и др.;
• Гладуване, бързата загуба на тегло, стрес и усилени физически упражнения;
• Прием на храни с високо съдържание на пурини (вътрешности – черния дроб, тъмни меса, дивеч, сардини и аншоа и др.) при хора с подагра.

Ниските нива на пикочна киселина в кръвта се наблюдават много по-рядко от високите нива и рядко се считат за причина за безпокойство. Въпреки че ниските стойности могат да бъдат свързани с някои видове чернодробни или бъбречни заболявания, синдром на Fanconi, експозиция на токсични съединения и рядко в резултат на наследствен метаболитен дефект (напр. Болест на Wilson), тези състояния обикновено се идентифицират чрез други тестове и симптоми, а не чрез изолиран резултат с ниска пикочна киселина.

Общ и директен билирубин (Total Bilirubin and Direct Bilirubin) – Билирубинът е оранжево-жълт пигмент на жлъчката. Нормалната продължителност на живота на червените кръвни клетки в кръвообращението е 120 дни. Когато те са разрушават пигментът, който определя техния характерен червен цвят – хемоглобин, се превръща в неконюгиран билирубин. Само малки количества билирубин обикновено се намират в кръвта. Неконюгираният билирубин не е разтворим във вода и не може да се отдели през бъбреците (не се открива в урината), така че се свързва с албумина в кръвта и се отнася към черния дроб. В черния дроб неконюгираният билирубин претърпява процес на превръщане (свързване със захарни остатъци) до водоразтворим конюгиран билирубин. Той се секретира в жлъчката. С жлъчния сок конюгираният билирубин попада в дуоденума и червата, където под въздействие на нормалната чревна флора се превръща в кафяв пигмент, който определя цвета на нормалните изпражнения.

Защо и кога се изследва?

Концентрацията на билирубин в кръвта е висока при състояние наречено жълтеница (пожълтяване на кожата и склерата на очите). Най-често е необходимо извършването на допълнителни тестове за изясняване причината за високия билирубин. Повишеният билирубин може да означава, че твърде много червени кръвни клетки се разрушават и черният дроб не може да премахне билирубина от кръвта достатъчно бързо.

Високи концентрации на неконюгиран билирубин в кръвта на новородени бебета от втория до седмия ден от живота. Това преходно състояние се нарича физиологична жълтеница. Концентрацията на билирубина рядко достига стойности по-високи от пет пъти над горната граница на нормата. До 50% от доносени новородени и още по-голям процент от преждевременно родените бебета могат да имат жълтеница. Черният дроб на новороденото не е напълно зрял и не е в състояние да обработва билирубина достатъчно бързо. Физиологичната жълтеница е нормално състояние и отзвучава в рамките на няколко дни.

Жълтеницата при новороденото би могла да бъде признак на заболяване, ако тя продължава по-дълго от 8 – 14 дни, в тези случаи повишението на билирубина може да се дължи на нарушен метаболизъм в черния дроб или малформация на жлъчните пътища. Ако жълтеницата е налице при раждането и е повишен неконюгирания билирубин, най-вероятно се касае за повишено разрушаване на червените кръвни клетки на новороденото, в резултат на кръвногрупова несъвместимост между бебето и майката, наречено хемолитична болест на новороденото.

При възрастни или по-големи деца, билирубин се измерва за диагностициране на заболявания, при които повишените стойности се дължат на:

• Усилено производство на билирубин, поради прекомерно разрушаване на червени кръвни клетки (прехепатални, хемолитични жълтеници);
• Заболявания на черния дроб (хепатални, паренхимни жълтеници);
• Заболявания сврързани с нарушен отток на жлъчка през жлъчните пътища (механични, обструктивни жълтеници).

Тестването за билирубин се назначава за изясняване състоянието при следните оплаквания:

• Пожълтяване на кожата и склерата на очите;
• Потъмняване, кехлибарен цвят на урината;
• Бледи изпражнения;
• Сърбеж;
• Гадене и повръщане;
• Болки в корема и/или подуване;
• Умора и общо неразположение.

При новородените: Твърде високите количества неконюгиран билирубин могат да увредят развиващите се мозъчни клетки при кърмачета (керниктер) и да доведат до умствена изостаналост, загуба на слуха, затруднения в говора или припадъци. Важно е да се отбележи, че билирубиновите концентрации при новородени не са твърде високи. Когато концентрацията на неконюгиран билирубин е по-голяма от 15 пъти над горната граница на нормата, се прилага специализирано лечение за намаляването му: излагане на кожата на синя светлина, а понякога и обменно кръвопреливане.

За бебета в диапазона от 0 до 14 ден нормално е да се намерят стойности до 250 µmol/L .

При възрастни и деца изследването на билирубин – общ, конюгиран (директен) и неконюгиран (индиректен) се използва да диагноза, диференциална диагноза и проследяване на пациенти с жълтеница.

Жълтеници с повишение на общия и предимно неконюгирания билирубин са:

• От свръхпродукция на билирубин (най-чести) – наследствени (таласемия, хемоглобинози и т.н.) и придобити (реакции при кръвопреливане, автоимунни и т.н.) хемолитични анемии; неефективна еритропоеза (мегалобластни анемии, интоксикации с олово и т.н.); разграждане на извънсъдово намиращи се еритроцити (обширни кръвонасядания, хеморагични инфаркти);
• Намалено постъпване на билирубин в черния дроб – тежка сърдечносъдова недостатъчност, много ниски стойности на серумния албумин, нарушено залавяне на билирубина от чернодробните клетки (синдром на Gilbert) и др.;
• Нарушено конюгиране (превръщане от индиректен в директен билирубин) – синдром на Gilbert, синдром на Crigler-Najjar, недостатъчна активност на конюгиращия ензим (физиологична жълтеница на новороденото и т.н.).

Жълтеници с повишение на общия и предимно конюгирания билирубин са:

• Нарушено излъчване на конюгирания билирубин от чернодробните клетки – вродени дефекти (синдром на Dubin-Johnson, синдром на Rotor); медикаменти, рентгенови контрастни вещества и др.;
• Заболявания на черния дроб – хепатити, цирози, засягане на черния дроб от злокачествени процеси, токсични увреждания, лекарствени увреждания, алкохол и др.;
• заболявания на извън чернодробните жлъчни пътища – запушване от камъни, притискане от злокачествени процеси, стеснения от сраствания и др.

Няколко редки наследствени състояния: синдром на Gilbert, синдром на Dubin-Johnson, синдром на Rotor и синдром Crigler-Najjar могат да причинят повишение в концентрацията на билирубина. От тези четири синдрома най-редкият: Crigler-Najjar е най-сериозният. Първите три са обикновено леки, дълготрайни състояния, които могат да се влошат при определени условия, но като цяло не предизвикват значителни здравословни проблеми. При синдромът на Gilbert продължителното гладуване или общо заболяване могат да причинят лека жълтеница.

Въпреки че няма едно конкретно нещо, то е ясно, че прекомерната и дългосрочната употреба на алкохол може да доведе до цироза и трайно увреждане на черния дроб. Избягването на прекомерна консумация на алкохол, лекарства, които могат да бъдат токсични за черния дроб и балансираното хранене могат да помогнат за поддържането здравословното състояние на черния дроб.

Условия за вземане на материал, подготовка и манипулация

Взема се венозна или капилярна кръв, от която се отделя серум. За да бъде правилно отчетена стойността, материала трябва да бъде взет сутрин, на гладно.