02/81 55 340

Разгледайте изследванията предлагани от Лаборатията в раздел Биохимия - Електролити

ЕЛЕКТРОЛИТИ

ИЗСЛЕДВАНИЯ ЦЕНА
Натрий + калий (Na+K) 11.00 лв.
Хлор (Cl) 4.50 лв.
Калций (Ca) 3.80 лв.
Йонизиран калций (Ca ++) 5.50 лв.
Фосфор (P) 3.80 лв.
Магнезий (Mg) 5.00 лв.
Цинк (Zn) 30.00 лв.
Желязо (Fe) 10.00 лв.
Тотален желязосвързващ капацитет – ЖСК 15.50 лв.
Трансферин 29.00 лв.

 

Електролитите са вещества, които се разделят на йони когато попаднат във воден разтвор. В организма най-важните електролити са натрият, калият, калцият, магнезият, фосфорът.

Ролята на електролитите, които са важни компоненти от телесните течности е много важна. Те спомагат да се регулира разпределението на водата в организма. Освен това от електролитите зависи киселинно-алкалният баланс в организма. Този баланс спомага за поддържане на хидратацията на организма, на нивото на рН, за провеждането на нервните импулси, както и за мускулната функция. Без импулси мускулите не могат да изпълняват функциите си.

Калий – изследването за калий се провежда, за да се определи каква е концентрацията му в кръвта като част от електролитния панел или базовия пакет от лабораторни изследвания. Търсят се ниска (хипокалиемия) или висока концентрация на калий (хиперкалиемия) в кръвта.

Определянето му е подходящо:

  • При бъбречни заболявания;
  • Мускулна слабост;
  • Сърдечна аритмия;
  • Прием на диуретици;
  • Високо кръвно налягане;
  • Диабетна кетоацидоза;
  • Интравенозни вливания и др.

Определянето му в урината е важно при наличие на патологична концентрация на калий в кръвта.

Повишени стойности на серумния калий (Хиперкалиемия) може да се установи при наличие на:

  • Бъбречни заболявания;
  • Адисонова болест;
  • Увреждане на тъкани;
  • Инфекции;
  • Диабет;
  • Дехидратация;
  • Интравенозни вливания;
  • Диуретици и други лекарства.

Понижени стойности на серумния калий (Хипокалиемия) може да се установи при наличие на:

  • Диария и повръщане;
  • Хипералдостеронизъм;
  • Злоупотреба със слабителни средства;
  • Бъбречна недостатъчност;
  • Изчерпване на магнезий;
  • Лекарства (напр. диуретици) и др.

Натрият е основен електролит извън клетките. Важен е за нормалните телесни функции и особено за правилното функциониране на нервната и мускулната система. Заедно с останалите електролити подпомага клетъчните функции и водния баланс в организма. Когато натрият в кръвта се променя, нивото на водата също се променя. Тези промени могат предизвикат дехидратация (намалено съдържание на течности) или хиперхидратация (повишено съдържание на течности), вкл. отоци. Тялото се стреми да задържи нивото на натрий в точно определени граници с помощта на:

  • Хормони като алдостерон и натрийуретичен хормон от които зависи задръжката или загубата на натрий;
  • Хормони, които задържат вода – антидиуретичен хормон;
  • Контрол върху чувството за жажда – покачването на натрий води до чувство за жажда и съответно прием на вода, което връща стойностите на натрия в нормални граници;
  • Регулацията на извънклетъчния натрий както и на телесната вода зависи от функцията на бъбреците.

Отклоненията в стойностите на натрия се дължат обикновено на нарушения в тези системи.

Изследването се провежда за да се определи какво е количеството на натрий в кръвта като част от електролитния панел или базовия пакет от лабораторни изследвания.

Определянето му е подходящо:

  • В случаи на симптоми предизвикани от ниска (слабост, обърканост, летаргия, умора) или висока концентрация на натрий (жажда, сухота на кожа и лигавици, рядко уриниране, мускулни потрепвания, възбуда). Възможно е да липсват симптоми, когато промените настъпват бавно или симптоматиката да се засили, вкл. да настъпи кома при резки промени в нивото на натрия;
  • За да се проследи ефекта от лечението на заболявания свързани с дисбаланс на натрий като високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, бъбречни заболявания;
  • За мониториране на интравенозни вливания;
  • При съмнение за дехидратация.

Определяне на натрий в урината е подходящо когато в кръвта са налице патологични стойности на натрий за да се изясни причината както и за проследяване на лечението.

Отклонения на натрия от нормалните референтни стойности в кръвта (136-151mmol/L):

  • Намалени нива на натрий (хипонатремия, натрий под 136mmol/L) могат да бъдат предизвикани от истински дефицит (загуба) на натрий или от разреждане (задръжка на вода);
  • При хипонатриемия поради загуба на натрий обикновено обемът на течностите в организма е нормален или има дехидратация. Наблюдава се при повръщане, диария, загуба на кръв, изгаряния, загуба на натрий от бъбреците (бъбречна недостатъчност, интерстициален нефрит, надбъречна недостатъчност, диуретици, диабет), хипоалдостеронизъм и др.;
  • Хипонатриемии дължащи се на разреждане, обикновено се съпровождат от хиперхидратация (повишен обем на течности). Необходимо е да се изключи като причина вливането на разтвори несъдържащи натрий по време на пробовземането, както и недостатъчен прием на натрий с храненето. Пациентите с отоци, асцит, нефротичен синдром са склонни към хипонатриемия. Причина за хипонатриемия може да бъде повишена концентрация на антидиуретичен хормон, който предизвиква задръжка на вода.

Повишени нива на натрий (хипернатремия, натрий над 151 mmol/L) могат да се дължат на недостатъчен прием на вода или загуба на вода с потта, от стомашно-чревния тракт, от бъбреците, при безвкусен диабет и др. Причина могат да бъдат ендокринни нарушения (хипералдостеронизъм, синдром на Кушинг) или прием на определени лекарства. Необходимо е да се изключи вливането на солеви разтвори при болни с увредена бъбречна функция.

Отклонения на натрий от нормалните референтни стойности в урината:

  • Бъбреците елиминират излишъка на натрий с урината, така че високи стойности в урината могат да бъдат резултат от високи стойности на натрий в кръвта;
  • Висок натрий в урината може да се съпровожда от нормални до ниски стойности на натрий в кръвта при бъбречна загуба на натрий;
  • При недостатъчен прием на натрий, концентрацията в кръвта и в урината е ниска.

Хлор (Cl-; Chloride) – Хлорът е главен анион на извънклетъчната течност. Хомеостазата на хлора се постига чрез баланса между прием с храната и отделянето през бъбрека, храносмилателния тракт и кожата. Промените в концентрацията на хлора следват тези на натрия, когато са свързани с дейността на бъбреците и потните жлези. В повечето случаи при хипонатриемия има хипохлоремия (↓Na,↓Cl) и обратното при хипернатриемия има хиперхлоремия (↑Na, ↑Cl).

Хлорът е отрицателно зареден йон, който заедно с други електролити като натрий, калий и бикарбонат подпомага нивото на течности в организма и поддържането на алкално-киселинното равновесие. Хлорът присъства във всички телесни течности, но се открива в по-значителна концентрация в извънклетъчното пространство. Хлор се приема със солта или с храната. Резорбира се през храносмилателния тракт и се излъчва с урината. В повечето случаи промените в хлорното съдържание съпътстват тези на натрия.

Изследването за хлор се провежда за да се определи каква е концентрацията му в кръвта като част от електролитния панел или базовия пакет от лабораторни изследвания.

Определянето му е подходящо:

  • При нарушения на алкално-киселинното равновесие;
  • В случаи на продължително повръщане, диария, слабост, умора, проблемно дишане (респираторен дисстрес);
  • за да се проследи ефекта от лечението на заболявания като високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, чернодробни или бъбречни заболявания.

Повишени нива на хлор (хиперхлоремия) се откриват при:

  • Дехидратация;
  • Бъбречни заболявания;
  • Кушинг синдром;
  • Нарушения на алкално-киселинното равновесие като метаболитна ацидоза (загуба на основи) или респираторна алкалоза (хипервентилация).

Понижени нива на хлор (хипохлоремия) се наблюдават при:

  • Застойна сърдечна недостатъчност;
  • Продължително повръщане;
  • Адисонова болест;
  • Хронични белодробни заболявани;
  • Загуба на киселина от организма (метаболитна алкалоза).

Калций общ (Ca ; Calcium) – Калцият е един от най-важните минерали за тялото. Той играе роля за минерализирането на костите, стабилизиране на клетъчните мембрани, мускулното съкращение, секрецията на хормони, кръвосъсирването и др. Около 99% от калция е свързан в костите и само 1% циркулира в кръвта. Нивото му в организма се поддържа в тесни граници и е зависимо от хормонална регулация (паратхормон, витамин Д, калцитонин). Част от калция в кръвта е свободен и е метаболитно активен (несвързан калций). Останалата част е свързана с албумин и определени йони, поради което е неактивна (свързан калций). Възможни са две измервания на калций в кръвта. Тестът калций (общ калций) означава да се измерят двете форми на калций, несвързана и свързана. Тестът йонизиран калций означава да се измери само несвързания калций в кръвта. Калций се губи ежедневно от организма през кожата, червата и бъбреците. В случаите на недостатъчен прием, влошена резорбция или повишена загуба, калцият се извлича от костите, за да се поддържа нивото му в кръвта.

Защо и кога се изследва

Определянето на калций в кръвта е подходящо за скрининг, диагноза и мониториране на заболявания, засягащи костите, сърцето, нервната система, бъбреците и зъбите. Тестът се назначава при ендокринни нарушения, засягащи паращитовидните жлези, щитовидната жлеза и при малабсорбция. По-често нормална стойност за общ калций означава нормална стойност и за йонизирания калций. Понякога този баланс е нарушен и в тези случаи е уместно да се измери йонизиран калций (критично болни пациенти, кръвопреливания и венозни вливания на разтвори, операции, отклонения в стойностите на белтък, албумин и др.).

Определянето на калций е подходящо при:

  • Симптоми като умора, слабост, загуба на апетит, повръщане, запек, коремна болка;
  • Мускулни крампи, изтръпване на пръстите;
  • Бъбречни заболявания;
  • Заболявания на щитовидната жлеза, паращитовидните жлези, малабсорбция, недоимъчно хранене, карциноми.

Причини за високи стойности на калций в кръвта (хиперкалциемия):

  • Хиперпаратиреоидизъм;
  • Интоксикация с витамин Д;
  • Хипертиреоидизъм;
  • Болест на Адисон;
  • Саркоидоза;
  • Туберкулоза;
  • Карциноми;
  • Продължително залежаване;
  • Медикаменти (диуретици);
  • СПИН и др.

Причини за ниски стойности на калций в кръвта (хипокалциемия):

  • Недоимъчно хранене;
  • Нисък белтък и по-специално нисък албумин в кръвта. Частта на йонизирания калций е нормална;
  • Хипопаратиреоидизъм;
  • Недостиг на витамин Д;
  • Карцином;
  • Панкреатит;
  • Бъбречна недостатъчност и др.

Фосфор (P, Phosphate) – Фосфорът е минерал, който е важен за продукцията на енергия, за функцията на мускулите и нервите, за костния растеж. Изпълнява буферна роля за поддържането на алкално-киселинното равновесие. Значителна част от него се комбинира с калций и участва в изграждането на костите и зъбите. Открива се в мускулната и нервна тъкан. Около 1% от телесния фосфат се съдържа в кръвта. Нивото му зависи от чревната резорбция, излъчването през бъбреците, както и от хормонална регулация (паратхормон, витамин Д и др.). Регулацията на фосфатното ниво в кръвта е свързана с тази на калция.

Най-често се назначава в комбинация с други тестове като калций, паратхормон, витамин Д и подпомага диагнозата и/или мониторирането на лечението на заболявания с калциев и фосфатен дисбаланс. Измерването му е подходящо при наличие на симптоми като умора, слабост или проблеми с костите, при заболявания на бъбреците, стомашно-чревния тракт и др.

Обмяната на фосфата при здрави хора е свързана с обмяната на калция. Всички индикации за изследване на калций важат и за изследването на фосфат.

Ниски нива на фосфат в кръвта (хипофосфатемия) се установяват при:

  • Хиперпаратиреоидизъм;
  • Дефицит на витамин Д;
  • Прием на диуретици;
  • Недоимъчно хранене;
  • Нарушена резорбция;
  • Алкохолизъм;
  • Хипотиреоидизъм;
  • Хипокалиемия;
  • Остеомалация и др.

Високи нива на фосфат в кръвта (хиперфосфатемия) се установяват при:

  • Бъбречна недостатъчност;
  • Чернодробни заболявания;
  • Хипопаратиреиоидизъм;
  • Интоксикации с витамин Д;
  • Акромегалия;
  • Карциноми (костни метастази, мултиплен миелом, левкози);
  • Медикаменти (диуретици) и др.

Магнезий (Mg ; Magnesium) – Магнезият е минерал, който е важен за обмяната на енергия, мускулното съкращение, нервната система, здравината на костите. Съдържа се основно в клетките, тъканите и костите. Само около 1% от общия магнезий е представен в кръвта. Магнезият постъпва чрез храната и се излъчва през бъбреците. Зависим е от хормонална регулация (паратхормон, алдостерон, хормони на щитовидната жлеза).

Магнезий се изследва при наличие на симптоми насочващи към магнезиев дефицит като мускулна слабост, потрепвания, крампи, обърканост, сърдечна аритмия, гърчове. Подходящо е изследването да се назначи при наличие на ниски нива на калий и калций, малабсорбция, недоимъчно хранене, диария, алкохолизъм, бъбречно увреждане и др.

Ниски нива на магнезий в кръвта(хипомагнезиемия) се установяват при:

  • Недосатъчен прием с храната;
  • Стомашно-чревни заболявания;
  • Неконтролиран диабет;
  • Хипопаратиреоидизъм;
  • Хипералдостеронизъм;
  • Хипертиреоидизъм;
  • Прием на диуретици;
  • Диария и др.

Високи нива на магнезий в кръвта (хипермагнезиемия) се установяват при:

  • Бъбречна недостатъчност;
  • Хиперпаратиреоидизъм;
  • Хипотиреоидизъм;
  • Адисонова болест и др.

Желязо (Iron) – Желязото е важен микроелемент необходим за нормалното функциониране на организма. Желязото се приема с храната, абсорбира се в стомашно-чревния тракт и се транспортира в тялото чрез трансферин (протеин, произведен от черния дроб). Необходимо е за производството на еритроцити (червените кръвни клетки ). То е важна част от хемоглобина (протеинът в еритроцитите, който им позволява да пренасят кислород). Желязото се използва още в производството на някои протеини, като миоглобин и някои ензими. Около 70% от абсорбираното желязо се включва в производството на хемоглобин в еритроцитите. Останалата част се съхранява в тъканите под формата на феритин или хемосидерин. Тестът за серумно желязо измерва количеството на желязото, което се в транспортира в организма с кръвта (това, което е свързано с трансферин).

Желязото се изследва за да се определи нивото на желязо в кръвта, когато лекуващия лекар подозира, че може да има понижено или повишено желязо в организма. За контрол на терапията. Тъй като основната функция на желязото в човешкия организъм е участие в състава на хемоглобина, то изследването на серумното желязо има важно значение за диагноза и диференциална диагноза на различните видове анемии.

Причините за понижение на желязото са:

  • Намален внос с храната;
  • Намалено усвояване в стомашно-чревния тракт;
  • Повишена загуба (при остра или хронична кръвозагуба);
  • Натрупване на желязо в огнища на туморни или възпалителни процеси;
  • Периоди на повишени изисквания за желязо (при бременност) или бърз растеж (при деца).

Ранният недостиг на серумно желязо се отразява най-напред на железните депа. Често това остава клинично незабелязано. На този етап феритинът ще бъде нисък, но серумното желязо и TIBC обикновено са нормални и няма анемия. Ако недостигът на желязо продължава, серумното ниво на желязо намалява, TIBC и трансферинът се повишават и започва да се развива желязодефицитна анемия. Симптоми рядко се появяват преди хемоглобина в кръвта да падне под определено ниво. Някои от следните признаци могат да се появят: хронична умора, замайване, слабост, главоболие, бледност, усещане за парене в езика и др. Ако желязодефицитната анемия е тежка, може да възникне недостиг на въздух, виене на свят, болки в гърдите. Ако недостигът на желязо е продължителен при деца, те могат да развият когнитивни (познавателни) увреждания.

От друга страна вносът на по-големи количества желязо може да доведе до прогресивно натрупване (хемохроматоза) и увреждане на органи като черен дроб, сърцето и панкреаса. Високите нива на серумно желязо може да се наблюдават като резултат на множество кръвопреливания, инжектиране или вливане на железни препарати.

Резултатите за желязо трябва да се разглеждат във връзка с други тестове като TIBC (Тотален желязосвързващ капацитет- TIBC или трансферин), UIBC, Ferritin, Hb и други. Ниско ниво на желязо с висок трансферин или TIBC често се дължи на недостиг на желязо. При желязодефицитна анемия, свързана с хронични заболявания желязото и TIBC (трансферин) обикновено са ниски.

Недостигът на желязо се отнася до намаляване на количеството на циркулиращото желязо в кръвта, докато желязодефицитна анемия се отнася до намаляване на броя на червените кръвни клетки (RBC) и/или количеството на хемоглобина в тях, което е следствие от недостига на желязо.

Хората, които обикновено се нуждаят от добавки с желязо са бременните жени и тези с измерени ниски стойности на желязо. Не трябва да се приемат лекарствени средства и добавки с желязо, преди консултация с лекар. Предозирането на хапчета може да бъде токсично, особено за деца.

Препоръчително изследването за желязо да се извършва минимум 10 дни след приключване на субституираща терапия. Когато Вашият лекар подозира основно заболяване, засягащо усвояването на желязото, той може изрично да поиска проверка на нивото му по време на прием на железни препарати.

Размерът на наличното желязо в кръвта варира в рамките на деня и от ден на ден. Поради тази причина измерването на желязо почти винаги се прави съвместно с други тестове, като серумен феритин и общо желязо – свързващ капацитет (TIBC). Феритинът е острофазов протеин. За изключване повишение на феритина в качеството му на белтък на острата фаза, е препоръчително той да се изследва съвместно с CRP.

Консумация на богати на желязо храни, железни препарати, кръвопреливания, алкохол, наркотици, орални контрацептиви, метотрексат, могат да повишат резултатите за желязо.

Тестостерон, големи дози аспирин, метформин, и АСТН (адренокортикотропен хормон) могат да ги намалят. Стресът и липсата на сън могат също временно да понижат серумните нива на желязо.

Тотален желязосвързващ капацитет (Total Iron binding capacity) – Трансферинът е протеин, който свързва желязото и го транспортира в кръвта . Количеството на трансферина отразява общия (тотален) желязосвързващ капацитет (ТЖСК, TIBC). При нормални условия 1/3 от неговите свързващи места са наситени с желязо. Останалите 2/3 от транспортния капацитет на трансферина е резерв. Означава се като свободен желязосвързващ капацитет (СЖСК, UIBC). СЖСК представлява разликата между ТЖСК и актуалната концентрация на желязо в кръвта.

С него се оценява транспортния капацитет за желязо в кръвта, когато лекуващия лекар предполага отклонение от нормалните стойности на желязо в организма – най-често при желязонедоимъчни състояния. При наблюдаване функцията на черния дроб.

ТЖСК се повишава при недоимък на желязо. При бременност постепенно нараства и е с около 50% по-висок в края на бременността отколкото в началото й. Нараства под въздействието на естрогени и перорални контрацептивни средства. ТЖСК намалява при възпалителни и неопластични процеси („отрицателен маркер на острата фаза“). Понижен е и при хемохроматоза, хипотиреоидизъм, нефрозен синдром, прием на андрогени, глюкокортикоиди и др.

За правилна оценка на желязната обмяна в организма, най-често съвместно с ниво на серумно желязо се препоръчва изследване на ТЖСК. Трансферин (вместо TЖСК) се изследва за оценка на състоянието на чернодробната функция при хронични чернодробни заболявания, също при състояния, свързани с намален внос или повишена загуба на протеини от организма, при подозрение за наследствена или придобита хипо- или атрансферинемия.

Условия за взeмане на материал, подготовка и манипулация:

Сутрин до 10:00 ч., на гладно. Да се съобщи информация за провеждана субституираща терапия. Препоръчително е изследването да се извършва минимум 10 дни след последния прием на медикаменти или хранителни добавки, съдържащи желязо , магнезий и фосфор.