В Медицински център „Свети Пантелеймон“ се извършва фетална морфология, в различна етапи на бременността с цел проследяване на нормално протичаща и усложнена бременност.

Нашият център разполага с най-съвременна ултразвукова апаратура за извършване на ехографски изследвания с всякаква методика – двуизмерна, 3D и 4D измерна, доплерова и т.н.

В следващите редове д-р Мариана Цанкова, която е един от най-опитните специалисти в София, при извършването на ултразвукова диагностика на плода (фетална морфология) е описала подробно, какво представлява въпросната процедура.“

Ултразвуковата методика е техника основаваща се на физикален принцип използваща ултразвуковите вълни, които се излъчват и отразяват от човешките тъкани в частност тъканите на плода в матката.

Феталният ултразвук дава възможност за изследване на няколко параметъра на бременността: феталния растеж, феталните движения, феталната анатомия /морфология/ и също така служи за разрешаването на вероятни и възможни усложнения във феталния растеж и изменения във феталната анатомия в хода на вътреутробното развитие. Тези състояния могат да са в резултат на растежа, външни фактори, хромозомни аномалии и е възможно да бъдат установени в различна гестационна възраст в хода на цялостното вътреутробно развитие на плода.

Феталният ултразвук се използва за:
– Констатиране на бременност – вътрематочна или извънматочна.

– Фетална морфология в първи триместър – с оглед биохимичен скрининг за фетални и хромозомни аномалии и скрининг за усложнения на бременността като прееклампсията.

– Изследване на феталната морфология във втори триместър по препоръките на Световната асоциация по ултразвук в акушерството и гинекологията / ISUOG /.

– Изследване в трети триместър с оглед определяне развитието на феталните органи, определяне окончателната позиция на плацентата /в случай, че е имала отклонения/ и количеството околоплодна течност.

Какви видове фетално ехографско изследване съществуват:

Трансвагинален ултразвук:
– Използва се трансдюсер, който се поставя във влагалището, предварително опакован във кондом с гел, стерилен и сканира маточната шийка и нейната дължина, матката, яйчниците и плода в ранните гестационни срокове /до 12 г.с./. Този достъп може да бъде използван и в по-късните срокове на бременността с оглед уточнение в анатомията на някои фетални структури /например мозъчни/ и при липса на по-добър друг достъп.

Трансабдоминална ехография:
– Използва се трансдюсер с коремен достъп – най често използвания, както в първи така и в втори и трети триместър.
– Доплерово ехографско изследване – изследва кръвотока в майчините и феталните съдове, който кръвоток има специфични характеристики и дава информация за състоянието на маточните артерии, маточно-плацентарното и фето-плацентарното кръвообръщение, както и допълнителна информация, в случай на нарушения във феталния растеж, фетална анатомия и състояния усложняващи бременността каквато е артериалната хипертония, респективно прееклампсията, диабета.

3D/4D ехография:
– Изследването е най-често трансабдоминално със специфично техническо допълнение към използвания трансдюсер. Техниката се основава на напреднали в техническо отношение механични и електронни трансдюсери със способност да придобиват обемни образи в три равнини и в реално време. Този метод се използва като допълнение в диагностичен план към 2D ехографията за изследване на фетални повърхности например лицеви структури, крайници, предна коремна стена, някои аномалии и дефекти на невралната тръба.

Фетална ехокардиография – специфично изследване на феталното сърце в детайли по стандартите за ехография в акушерството препоръчани от ISUOG.

Първи триместър:
– Изследване в първи триместър – има за цел да констатира размера на плода, нухалната транслуценция и специфичните видими за този срок анатомични структури, както и техните отклонения с оглед генетичен /биохимичен/ скрининг в първи триместър. В този срок се използва Доплеровото изследване на маточните артерии и специфични съдове на плода със цел допълнениe към биохимичния скрининг и за предвиждане на риска и скрининг за прееклампсия. Измерва се дължината на маточната шийка с оглед предвиждане риска за цервикална инсуфициенция. Като допълнение се извършва 3D/4D ехография на плода и матката.

Втори триместър:
– Във втори триместър целта на ехографията е специфично обследване на феталната анатомия между 18-та и 22 г.с., по стандарт на ISUOG с коремен достъп. Това изследване не винаги е строго лимитирано в този срок, а би могло да се извърши и по-късно особено в случаите на висок BMI (body mass index) на пациентката, т.е. при затлъстяване, особено в областта на предната коремна стена- достъпа е ограничен и структурите не винаги са ясно видими.

В случай на затруднение се използва и трансвагиналния достъп (през влагалището). При нарушение в растежа на плода и състояния влошаващи маточно- плацентарното кръвообръщение, което рефлектира и върху плода, се налагат допълнителни серия Доплерови изследвания на плода и маточната циркулация, както и фетална биометрия /оценка на растежа на плода за съответния гестационен срок/. В хода на вътреутробното развитие голяма част от органите на плода търпят изменения, например: бъбречни, храносмилателен тракт, мозъчни и сърдечни аномалии. Това налага оглед на феталните структури в 3-ти триместър. Ако плацентата е ниско разположена спрямо вътрешния отвор на цервикалния канал във втори триместър, нейната позиция трябва да бъде окончателно преценена около 32-34 г.с.

Под влияние на външни фактори- инфекции структурите на плода също могат да се видоизменят като това обикновено се констатира в трети триместър. Количеството на околоплодната течност се влияе от растежа на плода, майчини заболявания и структурни аномалии и също подлежи на серийно ехографско проследяване. Най-често под влияние на маточни контракции или по причина инсуфициенция на маточната шийка /съединително тъканна слабост/ настъпват изменение в дължината на маточната шийка, без специфична клинична симптоматика, които стават видими в края на втори и началото на трети триместър – 20-26 г.с. и често пъти са необратими и завършват със спонтанен аборт. Това състояние е част от комплексна симптоматика представляваща риск за спонтанен аборт на най-често нежизнеспособен плод в 2-ри триместър или за преждевременно раждане. Цервикалната инсуфициенция се комбинира с маточни контракции, инфекции, преждевременно пукване на околоплодния мехур. Затова ехографската оценка на дължината на маточната шийка в първи триместър и анамнезата на пациента за предшестващи други бременности е много важна с оглед своевременно лечение.

Какво да очакваме от процедурата, какви са нейните лимитирани възможности – това е изложено в информираните съгласия в ехография на първи и втори триместър.

Пациенката трябва да знае, че трансвагиналното изследване е добре да се извършва при празен пикочен мехур, което касае ехографията преди 10-та г.с. Предвид на това, че за нуждите на биохимичния генетичен скрининг се използват и двата достъпа – вагинален и абдоминален е добре за трансабдоминалния достъп в първи триместър пикочния мехур да бъде пълен, което улеснява изследването и подобрява качеството. При необходимост винаги може да се подходи трансвагинално и съответно пикочния мехур да се изпразни преди изследването. Пациентката и придружаващото я лице могат да наблюдават ехографското изследване на допълнителен монитор.

Рисковете от процедурата: следва да се знае, че ултразвуковите вълни са безвредни, но методиката на различните ехографски апарати има термични и механични индекси на въздействие, които характеристики са подобрени в съвременните апарати и са сравнително безвредни. Ехографските изследвания следва да бъдат направени с честота каквато медицинските показания изискват – по препоръка на наблюдаващия акушер-гинеколог или друг специалист. Следва да се знае, че повишената честота на ехографските изследвания по статистически научни проучвания не подобрява диагностичната стойност и винаги има минимален процент – 2-3% вероятност някои структури или отклонения да останат невидими за окото на изследващия или поради позиция на плода, повишена или намалена подвижност на същия и особености на матката, дебелина на предна коремна стена.

Резултатите от ехографското изследване обикновено предлагат заключение за нормален растеж и развитие на плода. Понякога се налага по-детайлно изследване предвид допълнителни обстоятелства: отклонения от биохимичен скрининг, анамнеза за предшестващи бременности с аномалии или мъртъв плод по неясни причини, отклонения при изследването във феталните мозъчни и сърдечни структури. Всичко това може да наложи препоръка за допълнителни изследвания: ехокардиография от педиатър-специалист, второ мнение, неинвазивни и инвазивни генетични тестове, ЯМР на плода.

Задайте въпрос или запазете час за преглед при д-р Цанкова, като се обадите на телефон: 02/81 55 340

Пълен списък с нашите специалисти по акушерство и гинекология, може да отриете на тази страница: Гинеколози София.