В тази статия АГ специалистите в нашия медицински център в София представят синтезирана информация за профилактиката на заболяванията на маточната шийка.

КАКВО ОЗНАЧАВА ЦИТОНОМАЗКА?

Цитонамазката (PAP тест) e скринингов метод на изследване за абнормални промени по клетките на маточната шийка. Чрез него се осъществява профилактика на рака на шийката на матката (цервикален рак). Разработен е от патолога Джордж Папаниколау още през 1928 г. След активното му въвеждане като профилактичен тест в развитите страни се наблюдава осезаемо намаление на рак на шийката. В технологично отношение самото изследване се състои във вземането на повърхностни клетки от шийката на матката, които след това се изследват микроскопски за предракови изменения.

АНАТОМИЯ НА ШИЙКАТА НА МАТКАТА:

Маточната шийка представлява около една трета от матката и се намира в долния ѝ край. Условно се различават две части. Екзоцервикс е външната част на шийката. Вътрешната ѝ част се нарича ендоцервикс, разположен над външния цервикален отвор. Тези две части са покрити от различни видове епител. Зоната, в която се допират двата вида епител, наречена „зона на трансформация“, е с най-голям онкогенен потенциал, т.е. именно там най-често възникват промени в клетките.

Тези клетъчни изменения се развиват бавно, като нормалният епител в течение на много години може да премине в рак на шийката на матката. Това абнормално развитие се обуславя от различни фактори, като въздействие на HPV инфекция и други външни фактори. Именно бавната промяна позволява ранното откриване на предраковите промени.

КОГА СЕ ПРАВИ ЦИТОНАМАЗКА И КАК ПРОТИЧА?

Задължително условие за вземане на цитонамазка е пациентката да не е в менструация. В най-добрия случай препоръката е тестът да се направи между 10-ти и 20-ти ден от началото на последния цикъл. За да е максимално точен и обективен резултатът, поне два дни преди изследването следва да се избягват сексуални контакти, както и употребата на вагинален душ, тампони и вагинални препарати.

Вземането на цитонамазка е бърза процедура, която не е болезнена. За теста се използва специален инструмент, с който се отваря влагалището, за да се стигне до маточната шийка. След това с четка се взимат повърхностни клетки от външната част на маточната шийка и цервикалния канал.

КОЙ И КОГА СЛЕДВА ДА СИ ПРАВИ ИЗСЛЕДВАНЕТО?

Цитонамазката се препоръчва да се прилага като профилактичен метод за жени от 21 г. до 65 г. Под 21 г. е препоръчително да се изследват пациентки които водят полов живот повече от три години. За различните възрастови категории, както и в зависимост от здравословното състояние, наследствени фактори и други, честотата на прилагане на метода е различна.

РЕЗУЛТАТИ ОТ ЦИТОНАМАЗКАТА

Прилагането на цитонамазка като профилактичен метод може да даде неточни резултати в малък процент от случаите, тъй като никой изследователски метод не е точен на 100%.

Отклоненията може да са следните:

• фалшиво положителни резултати – резултатите от теста показват абнормални изменения на клетките, но от допълнителните изследвания се установява, че няма патологии.
• фалшиво отрицателни резултати – в този случай резултатите не отчитат предраковите клетки. Статистиката показва, че фалшиво отрицателни резултати се допускат при 5 % до 25 % от пациентките с такива патологии. Сред причините за такива некоректни резултати присъстват и чисто технологичните по отношение на вземането на материал, замърсяването му и други. Тези отклонения обаче се елиминират на практика, ако се правят редовни цитонамазки. При провеждането на три последователни годишни цитонамазки се смята, че е невъзможно да се пропуснат патологии, ако има такива.

Изследването е ценно с факта, че дава и допълнителна информация относно наличие на:

• Възпалителни промени – включително бактериални, вирусни, микотични инфекции,
• Регенеративни промени в резултат на възпаление, травма на маточната шийка и др.;
• Хормонален статус;
• Микроорганизми с инфекциозен потенциал.
• Ранни сигнали за предракови промени, т.нар. лека дисплазия;
• Регистриране на развити предракови промени – тежка дисплазия до рак на повърхностния слой клетки;
• Инвазивен карцином.

ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ПО ПАПАНИКОЛАУ (РАР):

Съществуват различни класификации за отчитане на предраковите промени.

В България се използва основно системата PAP, която е кръстена на неговото име – Папаниколау. При тази система резултатите се отчитат в 5 групи:

• РАР I – нормални клетки;
• РАР II – данни за възпалителни промени или доброкачествени промени (метаплазия), HPV инфекция;
• РАР III – наличие на атипични клетки и отчитане на резултата като граничен. В тази група има два варианта, насочващи за възпаление или дегенеративен процес или дисплазия;
• Данни за тежка дисплазия и регистриране на отделни ракови клетки;
• Регистриране на множество ракови клетки, които сочат за инвазивен карцином.

РЕЗУЛТАТИ ПО БЕТЕСДА (BETHESDA)

По света е по-популярна класификацията по Бетесда (Bethesda). Тя се счита за по-опростена и унифицирана при класифицирането на резултатите. Те се интерпретират основно от гледна точка на положителни и отрицателни за предракови промени:

• ASC – US – регистрация на атипични клетки в покривния епител, които нямат конкретно значение;
• ASC – H – атипични клетки в покривния епител, които се оценяват като рискови, включително и за по-тежки промени;
• LSIL – леко е засегнат покривният епител, като тук се класифицира и HPV инфекцията;
• HSIL – сериозно е засегнат покривният епител със съмнения за наличие на инвазивен карцином.

ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ – ОПИТЪТ НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ В НАШИЯ МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР В СОФИЯ:

Резултат, който показва наличие на абнормални клетки, не означава диагноза рак. Следва да се знае, че при правилно и навременно лечение на тези абнормални клетки се предотвратява развитие на карцинома.

Ето какво е препоръчителното поведение в зависимост от резултатите от цитонамазката:

• При отрицателен резултат за наличие на абнормални клетки следващата профилактична цитонамазка се взима след 1 година.
• При категорични резултати или при данни за леки изменения се препоръчва извършване на HPV тест – прилага се при по-слаби промени и неясни резултати. При положителни резултати от теста се извършва колпоскопия (чрез подобен на микроскоп апарат се оглежда повърхността на шийката на матката). Колпоскопията е препоръчително изследване при патологични резултати от цитонамазката.
• При необходимост може да се вземе материал от променените клетки чрез биопсия или ендоцервикален кюретаж за последващо хистологично изследване.

Подходите при лечението на изменените клетки са основно два:

• Терапевтични процедури за унищожаване на абнормалните клетки – може да се приложи криодеструкция, изгаряне с електрокоагулация или с лазер.
• Оперативна интервенция за изрязване на патологичната тъкан – конизация. Няколко са опциите за конизация: LEEP конизация (използва се електричество за изрязването на малък конус от маточната шийка и може да се проведе и в амбулаторни условия); електроконизация (също чрез електричество се изрязва по-голям конус); конизация със скалпел – в този случай се прилага обща или местна (спинална) анестезия. След извършена конизация пациентките се възстановяват бързо и могат да се върнат към нормалното си ежедневие до дни. В рамките на седмица-две е възможно да има генитално кървене и вагинално течение, както и леки болки или крампи. В този период следва да се избягват сексуални контакти и всякакви вагинални процедури, които могат да предизвикат инфекции. Ако се наблюдава повишаване на температурата, увеличаване на болката или увеличаване на течението и поява на неприятна миризма, пациентката трябва да се свърже с лекар.

Непосредствени усложнения след конизация могат да се изразят в по-обилно кървене, перфорация на матката или инфектиране. Те се овладяват сравнително лесно и бързо с подходящо лечение – съответно зашиване и електрокоагулация или лечение с антибиотици. Появата на късни усложнения след тази процедура изисква повече внимание. Едно от тях е т.нар. инсуфициенция на маточната шийка. В този случай при бременност може да възникнат преждевременни раждания или аборти, поради скъсяване на маточната шийка. Затова се препоръчва да се изчака известен период от поне 6-12 месеца, за да се възстанови тъканта на маточната шийка, и след това да се правят опити за забременяване. Може да се приложи и т.нар. серклаж при следваща бременност, за да се подпомогне маточната шийка.

Ако имате въпроси по темата или искате да запишете час за преглед, можете да посетите страницата ни или да се обадите на телефоните на нашия медицински център в София.