Шизофрения – причини, симптоми и лечение

Шизофрения – причини, симптоми и лечение на заболяването

Шизофренията е сред най-често срещаните психични заболявания. Според наличните данни от него страдат приблизително 2% от световното население. Основна негова характеристика е неспособността за отграничаване на реално и нереално. В повечето случаи се проявява с халюцинации (под формата на чуване на гласове, миризми и представи), както и нервно-психична възбуда. Обикновено последиците от това са социална изолация и затруднение за поддържане на нормален начин на живот.

Причини за развитие на шизофрения

Медицинската наука не е единодушна относно факторите, водещи до заболяването. Учените се обединяват около тезата, че няма само една причина за това, а става дума за комбинация от генетична и биологична обусловеност, както и фактори на околната среда. Въпреки че е доказана генетична връзка при отключване на заболяването, не е открит специфичен ген, водещ до това разстройство. Също така е установено, че дори и в семейството да не е установена шизофрения, заболяването може да се развие при 1 на всеки 100 души.

Симптоми на заболяването

Специалистите по психично здраве категоризират симптомите в две групи – позитивни и негативни. Като позитивни се определят симптоми, като халюцинации и различни нарушения във възприятието, като разстройство на мисълта. Негативните в най-общ смисъл са устойчиви в по-дългосрочен план, като например включват нарушения в социалните връзки, липса на интерес за правене на каквото и да е, обедняване на речника и други.

Изявата на симптоматиката зависи и от различните фази, през които протича заболяването. В острата фаза се изявяват основно позитивните симптоми. Нарича се психотичен епизод или рецидив (при повторно развитие на тази фаза). Следващата фаза е тази на ремисията. В нея липсват симптоми. Последните отново се появяват при наближаване на острата фаза при следващ рецидив.

Лечение на шизофрения

Шизофренията не може да се излекува напълно. Най-ефективната стратегия за дългосрочно овладяване на симптомите е прием на подходящи антипсихотични медикаменти в съчетание с терапия. По този начин се предотвратява острата фаза.

Шизофренията сериозно се отразява не само на страдащия от нея, но и на семейството на болния. Ето защо специалистите по психично здраве препоръчват терапия и за близките, като същевременно подкрепата им е от ключово значение за диагностицирания с шизофрения. В тази връзка се акцентира на ситуацията с първата психоза и първото хоспитализиране на болния като един от най-болезнените моменти за всяко семейство, в което има страдащ от шизофрения. Причината е и заради неизвестността, често и незнанието при първия сблъсък с тази диагноза. Основната цел на болничния престой в този случай е възможността за наблюдение и диагностика. Следва обаче да се има предвид фактът, че при първия психотичен епизод това понякога е доста трудно. Важното е да се предприемат правилните действия в ситуацията, като работа с опитен терапевт, усилия за запазване на досегашния начин на живот и социални контакти, приемане на диагнозата и други.

След приключването на болничната терапия пациентът може да продължи да се лекува в отделение за дневни грижи, ако е овладяна острата фаза. В този случай освен медикаментозната терапия се включва и индивидуална и групова терапия, както и обучение за придобиване или поддържане на социални умения.

Важно е да се има предвид че позитивните симптоми се повлияват добре от медикаментозно лечение, за разлика от негативните.

Видове шизофрения

Параноидната шизофрения е най-разпространена и позната сред широката публика. При нея присъства както позитивната, така и негативната симптоматика, включително халюцинации, мании за преследване, поведенчески изменения и други. При хебефренната шизофрения липсват халюцинации, но се характеризира с дезорганизиран говор и поведение. Катонната разновидност се проявява в продължително стоене в една позиция и нежелание за движение. При резидуалния вид преобладава негативната симптоматика, както и при т.нар. проста шизофрения. Съществува и недиференцирана шизофрения, при която наблюдаваните симптоми не позволяват тя да се категоризира в никоя от останалите разновидности.