Разстройство на сензорната интеграция

„Детето ни има разстройство на сензорната интеграция – какво означава това?“

Много родители първоначално са разтревожени от тази диагноза. Те не знаят какво точно представлява и какво означава тя за бъдещето на детето им. Означава ли, че то има слаб слух? Означава ли, че е с умствени увреждания? Означава ли, че има мозъчно увреждане? Или пък, че родителите са направили нещо нередно?

Разстройството на сензорната интеграция е лека неврологична дисфункция, която пречи на детето да обработва добре информацията от сетивата си. Налице е дисбаланс в мозъка, фино настроените структури не са синхронизирани. Мозъкът на засегнатото дете не е в състояние да обработва сетивната информация по такъв начин, че детето да получава добра и точна информация за собственото си тяло и заобикалящата го среда.

Детето изпитва затруднения да адаптира поведението си към изискванията.
Държанието му е по-малко подходящо, смислено и целенасочено, отколкото бихме очаквали за неговата възраст.

Разстройството на сензорната интеграция (известно още като перцептивно разстройство, разстройство на централната обработка или сензорно-интегративна дисфункция) не е еднотипна клинична картина като грипа. Някои деца са хипосензитивни (хипореактивни), т.е. не регистрират сигналите от тялото си и околната среда или го правят, но със закъснение. Други са свръхчувствителни, което ги кара да реагират прекомерно, да изпадат в истерия, да стават раздразнителни и да се затварят в себе си.

Често срещани разстройства

Тактилна защита – върви ръка за ръка с разсеяността.

Диспраксия на сензорна основа – нарушение на планирането на движенията, тъй като схемата на тялото не е добре развита поради неточна сензорна информация.

Разстройство на БИС с вестибуларна основа – засегнато е взаимодействието на двете страни на тялото и последователността, съчетано често с дислексични слабости.
Поставянето на диагноза от специално обучен ерготерапевт е облекчение за повечето родители, защото най-накрая потвърждава това, което са изпитвали в продължение на години: че детето им е „различно“ и че за това има обяснение, което не поставя под въпрос собствените им способности като родители.

„Храносмилателно разстройство“ в мозъка

Др. Айрес сравнява разстройството на сензорната интеграция с храносмилателно разстройство, при което стомахът не е органично увреден, но храносмилателната функция е временно нарушена. По същия начин разстройството на сензорната интеграция не се основава на увреждане на мозъка, а на обратимо нарушение на фино настроените функции на определени мозъчни структури.

Това също така означава, че при изследванията на мозъка с помощта на процедури като ЕЕГ или компютърна томография (КТ) не могат да се видят увреждания.

Причини за разстройство на сензорната интеграция

• вредни въздействия върху незрелия мозък, като например инфекции по време на бременност;
• липса на кислород при раждането;
• крайна липса на стимулация в ранна детска възраст.

Понякога в анамнезата на детето няма никакви задействащи фактори и то все пак показва ясни признаци на разстройство на сензорната интеграция.

Какво можем да направим?

След като разстройството е идентифицирано, най-накрая могат да се предприемат целенасочени мерки.

Д-р Айрес казва: „Като родител най-важната ви роля е да помогнете на детето си да се чувства комфортно в собствената си кожа. Това означава сигурност, разбиране, признание, уважение, доверие и точно толкова подкрепа, колкото е необходимо, за да може то да изпита успех.

Друга важна стъпка е да образовате обкръжението – родителите, баба и дядо, учителката или учителя в детската градина и всички хора, с които детето има много контакти – за да може отсега нататък да се отнасят с повече разбиране към него.”

Терапията не е необходима веднага за всички деца. Ако предложенията на терапевта могат да се прилагат последователно у дома и в детската градина или училището, този вид подкрепа може да е достатъчна.

Често обаче е необходима ерготерапия, основана на СИ (сензорна интеграция) терапия, за да се подобри мозъчната функция на детето. Колкото по-рано започне терапията, толкова по-голяма е вероятността да се избегнат вторични проблеми като липса на мотивация за успех, фрустрация, ниско самочувствие и социални трудности.

Сензорно-интеграционната трудова терапия е насочена към общия корен на много проблеми. Вместо да се тренират отделни умения, се подобрява основата на развитието, така че другите умения да могат да се развиват самостоятелно върху нея.

Основни характеристики на СИ терапията

Структурни фактори:

• Ерготерапевт със следдипломно обучение по ET-ASI®
• Комуникация с родителите и учителите на клиента
• Цялостна оценка на сензорно-интегративното представяне
• Голяма стая с определени елементи на оборудването (включително висящо оборудване, постелки за безопасност)

Процесни фактори:

Терапевтът прави следното:

• обръща внимание на физическата безопасност;
• прави сензорни предложения (поне 2 близки сетива);
• подкрепя сензорната модулация, така че детето да постигне или да може да поддържа регулирано състояние на активация;
• подкрепя постуралната, очната, оралната или двустранната координация на движенията;
• поставя изисквания към практиката и организацията на поведението;
• сътрудничи на детето при избора на дейности;
• предлага „точното предизвикателство“;
• осигурява чувство за постижение;
• подкрепя мотивацията за игра;
• формира терапевтичен съюз с детето.