Съветите на ендокринолога: Здравето на щитовидната жлеза и как някои лекарства могат да ѝ навредят

Щитовидната жлеза е орган на ендокринната система, който участва в множество биологични процеси и в регулирането на метаболизма. Играе роля в растежа и развитието, като отделя щитовидни хормони. Те влияят на цялото тяло, включително и на енергийните ни нива, споделя ендокринолог от медицински център „Свети Пантелеймон“ в София.

Самата щитовидна жлеза се разполага под адамовата ябълка и е с форма на пеперуда. В нея се образуват три хормона – Т3, Т4 и калцитонин. Те се освобождават в кръвта и достигат до всеки орган в тялото, за да регулират неговия метаболизъм.

Различни фактори могат да повлияят на функционирането на щитовидната жлеза, като заболявания, травми, определени храни, лекарства, медицински интервенции, токсични вещества и професионални увреждания. В зависимост от тяхното въздействие е възможно да се развият различни нарушения в действието на щитовидната жлеза, включително хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм, които се характеризират със, съответно, понижена или повишена функционална активност на органа. Те се проявяват с различни клинични симптоми и могат да доведат до усложнения.

Освен това, при наличие на генетична предразположеност и подходящи условия, някои лекарства и други фактори могат да предизвикат възпалителни промени в щитовидната жлеза. Една от тях е тиреоидит – включително автоимунния тиреоидит на Хашимото.

Трудно е да се предвиди как напълно точно би въздействало едно лекарство върху всеки даден пациент. Да, медикаментите се проучват и изследват, преди да се пуснат в продажба, но въпреки това идват и със своите странични ефекти, за които не е ясно при кого ще се проявят. Понякога настъпват бързо, друг път се проявяват след време. В някои случаи се разпознават лесно, но в други ситуации е по-трудно да ги открием, тъй като наподобяват симптомите на различни заболявания.

Затова е важно да потърсите ендокринолог София с направление, с каквото работят специалистите в нашия медицински център “Свети Пантелеймон”. Ние можем да ви помогнем да се справите със заболяванията на щитовидната жлеза, включително и с онези, предизвикани или влошени от медикаменти.

Именно затова е важно да разберем как лекарствата влияят върху щитовидната жлеза. Трябва да можем да я поддържаме в оптимално състояние и да предотвратим възникването на усложнения.

Заболявания на щитовидната жлеза

Най-често това са хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм. Те са причинени от твърде ниско или прекомерно високо количество щитовидни хормони.

Симптоми на хипотиреоидизъм:

• Силна умора;
• Намален апетит, но въпреки това наддаване на тегло;
• Забавен сърдечен ритъм;
• Крампи в мускулите, болки в ставите;
• Запек;
• Подуване на лицето и очите;
• Косопад;
• Чупливи нокти;
• Студени крайници;
• Раздразнителност;
• Депресия;
• Загуба на памет;
• Нарушения в менструалния цикъл;
• Безплодие;
• Гуша – подуването на шията, заради увеличаването на обема на жлезата.

Хипотиреоидизмът може да е причинен от недостиг на йод, от автоимунни или възпалителни състояния, както и от странични ефекти от ятрогенен произход (тоест, предизвикани от лекарска намеса, включително и чрез медикаментозна терапия), както би ни обяснил нашият специалист ендокринолог.

Симптоми на хипертиреоидизъм:

• Учестен пулс;
• Повишено кръвно налягане;
• Обилно изпотяване;
• Умора;
• Нарушения на съня;
• Раздразнителност;
• Повишен апетит, но с намаление на телесното тегло;
• Изтъняване на кожата;
• Диария;
• Нарушения в менструалния цикъл.

Разликите между тиреотоксикоза и хипертиреоидизъм се крият в това, че първото заболяване представлява прекомерно количество щитовидни хормони в периферната кръв. От друга страна, при второто състояние имаме повишена активност на самата жлеза и продукция на хормони. Една от основните ви възможности при всеки вид заболяване на щитовидната жлеза е да потърсите добър ендокринолог в София с помощта на медицински център “Свети Пантелеймон”.

Други потенциални симптоми

Ако жлезата се увеличи драстично, което най-често става при някоя от формите на хипофункция (намалена функция), то тя може да притисне структурите в съседство. Такива са нерви, кръвоносни съдове и органи. Това води до главоболие, дрезгав глас, задух, болка или трудности при преглъщане.

Много характерни за болестите на щитовидната жлеза са промените в психичното състояние – депресия, тревожност, липса на мотивация. Наблюдават се също и нарушения в съня, в усещането за топлина/студ и в метаболизирането на приетите хранителни вещества. Тези множество нарушения, които въздействат върху процесите на преработка на молекулите в тялото, са и от основните причини този тип състояния да се наричан болести на обмяната.

В някои ситуации заболяванията могат да започнат с фаза на повишаване на щитовидните хормони, което да доведе до хипертиреоидизъм, а после да настъпи втората фаза на хипотиреоидизъм. С тези проблеми може да ви помогне специалист ендокринолог, специализиран в лечението на подобни състояния. Ние от “Свети Пантелеймон” в град София, можем да ви помогнем с всякакви заболявания, попадащи в групата ендокринология и болести на обмяната.

В ранна детска възраст хипотиреоидизмът може да предизвика изоставане в растежа и развитието. По време на бременност заболяванията, водещи до отклонения в щитовидните хормони при майката, крият риск от вроден хипотиреоидизъм и при плода. Затова при бременност, ако знаете, че страдате от заболявания на щитовидната жлеза или изпитвате някакви симптоми (както и при прием на лекарства) е важно да потърсите ендокринолог в София или страната, за да се уверите, че бебето ви ще се развива напълно нормално.

Диагностика на нарушенията на щитовидната жлеза от ендокринолог

За да се определи проблемът в областта на ендокринологията на жлезите в тялото – включително и за щитовидната, то трябва да се предприемат определени изследвания. На първо място е консултацията със специалист ендокринолог, който да изслуша симптомите, да извърши преглед и да прецени на какво биха могли да се дължат. След това се извършва изследване на щитовидните хормони – TSH, FT4, антитела срещу щитовидната жлеза. Потенциално е възможно да се съчетаят и с други изследвания – кръвна картина, изследване на кръвна захар, за да се определи дали пациентът страда и от захарен диабет и т.н.

Друго, което ендокринологът ще направи, за да установи отклонения във функцията на щитовидната жлеза, е да я прегледа с ултразвук. Така се наблюдава за изменения в нейната структура. Точно това правим и ние в клиниката по ендокринология на медицински център “Свети Пантелеймон”, в която можете да потърсите ендокринолог в София с направление.

Увреждане на щитовидната жлеза при прием на лекарства

Нормалната функция на щитовидната жлеза може да бъде нарушена от прием на определени медикаменти, дори онези, продавани без рецепта, обяснява един добър ендокринолог в София.

Ето кои са те:

Инхибитори на протонната помпа
Те са сред най-често предписваните лекарства за лечение на язвена болест и киселини. Медикаменти като омепразол, есомепразол, лансопразол, пантопразол и рабепразол играят регулират секрецията на стомашен сок. Но много изследвания показват, че промените в киселинността, които тези лекарства предизвикват, засягат усвояването на други медикаменти, включително левотироксин – стандартно лечение за някои щитовидни заболявания, според водещ професор ендокринолог.

Перорални контрацептиви и хормонално-заместителна терапия
Хормоналните препарати, които съдържат естрогени, влияят на нивата на тироксин-свързващия глобулин, като така предизвикват промени в хормоналния баланс на организма. Това може да засили съществуващи увреждания на щитовидната жлеза или да предизвика нови. Ако е нужно да се приемат подобни медикаменти, те трябва да се съчетаят с прием на пробиотици, витамини и минерали, както и с редовни изследвания на щитовидната жлеза, провеждани от добър ендокринолог.

Флуорид
Този минерал е разпространен и в питейната вода, и в хранителни добавки, медикаменти и продукти за устна хигиена. Изследвания показват, че в области с високо съдържание на флуорид във водата по-често се наблюдават случаи на щитовидни заболявания. Прекомерният прием може да доведе до развитие на тиреоидит и други автоимунни заболявания на щитовидната жлеза.

Амиодарон
Амиодарон е изключително антиаритмично средство, което се използва за лечение на тежки и устойчиви на лечение аритмии. Въпреки широкото му приложение, той съдържа йод и има структурна прилика с тироксина, което често води до промени в щитовидната жлеза. Задържа се дълго в кръвообращението и се натрупва в различните органи – особено в щитовидната жлеза, като потиска превръщането на тироксин в трийодтиронин и така причинява хипотиреоидизъм. Още по-значима е вероятността от това при хора, които живеят в региони с дефицит на йод.

Ботокс
Ботоксът, известен също като ботулинов токсин, се използва в козметиката за намаляване на видимите признаци на стареене чрез заличаване на бръчките. Въпреки популярността му, все повече изследвания показват потенциални рискове от увреждане на щитовидната жлеза при употребата му, особено при хора с предразположеност към щитовидни заболявания. Ботулиновият токсин е изключително силен и е препоръчително да не се използва, освен при значителна необходимост.

Литий
Литият е медикамент с висока токсичност, който се при тежки случаи на биполярно афективно разстройство, които не се поддават на стандартното лечение с антидепресанти и стабилизатори на настроението, както и при тежка депресия и суицидно поведение. Пациентите на литиева терапия трябва редовно да наблюдават щитовидните си хормони и да изследват щитовидната си жлеза с ултразвук. В някои райони литий се среща и в питейната вода, което също води до риск от увреждане.

Интерферони
Този тип медикаменти, особено интерферон-алфа, се използват в лечението на хроничен хепатит С, както и при някои видове рак. Съществува обаче значителен риск от развитие на тиреоидит при пациенти, лекувани с тези лекарства. При до 50% от пациентите може да се развие хипотиреоидизъм, а при до 30% – хипертиреоидизъм. Симптомите обикновено се появяват между 6 и 8 седмици след началото на лечението, но могат да бъдат и по-забавени и да се проявяват месеци или дори години след приключването на терапията.

Изотретионин
Той е дериват на витамин А, използван при тежки форми на акне, който може да води до сериозни странични ефекти, включително увреждане на щитовидната жлеза и развитие на автоимунни състояния като тиреоидит на Хашимото.

Йод
Въпреки че йодът е важен за нормалното функциониране на щитовидната жлеза, прекомерният му прием може да предизвика тиреоидит на Хашимото и други усложнения. Важно е приемът на йод да бъде балансиран и, при нужда от допълнително приемане, това да става под наблюдението на медицински специалист, както обяснява ендокринологът на медицински център “Свети Пантелеймон“.

Кортикостероиди
Този тип медикаменти, прилагани като хапчета/таблетки или инжекционно, могат да увредят щитовидната жлеза – заедно с редица други органи и цялата ендокринна система. Така че, ако редовно приемате подобни лекарства, лекарят ще трябва да проследява здравословното ви състояние.

Антиконвулсанти
Те се предписват срещу гърчове, но, макар че са много важни за лечение на някои видове гърчови състояния, могат да увредят щитовидната жлеза. Такъв е например медикаментът фенобарбитал.

Химиотерапия
Някои химиотерапевтични лекарства, които се използват при онкологични заболявания, са с висок риск от развитие на заболявания на щитовидната жлеза.

Гореизброените лекарства, увреждащи щитовидната жлеза, могат и да не причинят болестни състояния, други са толкова по-опасни, колкото по-висока е дозата, а трети са с вредни ефекти върху целия организъм. Затова не бива да се използват самоволно като форма на самолечение, а да бъдат предписани от лекар, който да прецени плюсовете и минусите на лечението, както и дали ползите надвишават рисковете. Освен това лекарят ще проследява нивата на хормоните, структурата и функцията на щитовидната жлеза, както и клиничните признаци, които могат да подсказват за проблем.

Полезни съвети за намаляване на риска от нашия ендокринолог

Ето и някои съвета, които могат да намалят риска от увреждания на щитовидната жлеза при прием на медикаменти:

Най-добрият начин за управление на риска от увреждане на щитовидната жлеза е редовната консултация с лекуващия лекар. Той ще ви даде информация за потенциалните рискове на предписаните лекарства и може да предложи алтернативи, които да намалят тези рискове.

Пациенти с генетична предразположеност към щитовидни заболявания; онези, които имат на хронични заболявания или предишни проблеми с щитовидната жлеза трябва да подходят особено внимателно към всеки нов медикамент. Необходими са и редовни профилактични прегледи. Те позволяват и ранно откриване на всякакви нежелани ефекти от медикаментите. Потърсете ендокринолог с направление, за да проверите дали щитовидната ви жлеза функционира нормално.

Избягвайте самолечението и говорете с лекуващия си лекар за всяко лекарство, което приемате – включително хранителни добавки и билки.

Следете стриктно указанията на своя лекуващ лекар за дозировката и приема на медикаментите.

Как се лекуват заболяванията на щитовидната жлеза?

Ако те са предизвикани от медикаменти, една от най-важните стъпки е приемът на дадения медикамент да се прекрати или замени с по-безопасна алтернатива. Също така, основните моменти в лечението са:

Йодни препарати – обичайно се използват, ако заболяването на щитовидната жлеза е свързано с дефицит на йод.

Лекарства за щитовидната жлеза, които заместват хормоналния недостиг – най-често левотироксин. Той е аналог на естествените хормони на щитовидната жлеза и балансира нивата им в организма. Пози тип медикаменти се прилагат при хипотиреоидизъм, но е необходимо да се внимава с тях, ако в същото време се приемат лекарства за сърдечно-съдовата система, антидепресанти или антидиабетни средства.

Лекарства, потискащи синтезата на щитовидните хормони – прилагат се при хипертиреоидизъм и включват метимазол и пропилтиоурацил.

Обичайно медикаментите се стартират от по-високи дози, а после се намаляват, докато се прекратят, докато функцията се стабилизира.

Ако не успеят да излекуват състоянието, може да се пристъпи към оперативна интервенция.

Във всеки един от случаите функцията на щитовидната жлеза редовно се наблюдава – дори след прекратяване на терапията – на определени интервали, за да се откриват своевременно потенциални нарушения.